Назад по линията
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-175-7
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Назад по линията». Краткое содержание книги:
Такива постъпки се наказваха сурово. Затова Джъдсън Даниъл Елиът спазваше правилата.
Докато не срещна съблазнителна гъркиня във Византия, която му показа, че е писано правилата да бъдат нарушени…
— Стига бе, нищо особено.
Те бяха опърпани и мръсни. Бяха се бъхтили усърдно и безплодно заради мен и им личеше. Искаше ми се да ги прегърна всички наведнъж. Черният Самбо, Джеф Монро с лицето като пластмасова маска, Сид Буонокоре с лукавите очи. Папас, Колетис, Пластирас. Имаха си таблица, в която отбелязваха местата, където не бяха открили Конрад Зауерабенд. Много редове от таблицата вече бяха попълнени.
— Не се тревожи, момко — успокои ме Сам. — Ще го издирим.
— Толкова съжалявам, че заради мен си прахосвате почивките…
— Това би могло да сполети всеки от нас — прекъсна ме Сам. — Ти не си виновен.
— Как тъй не съм виновен?
— Зауерабенд е разчовъркал своя таймер зад гърба ти, нали? Как би могъл да предотвратиш това? — Сам се ухили. — Трябва да ти помогнем да се измъкнеш. Не знаем кога същото може да се случи и на нас.
— Всички за един — изрече Мадисън Джеферсън Монро. — Един за всички.
— Да не се заблуждаваш, че си първият куриер с избягал клиент? — обади се Сид Буонокоре. — Не бъда такъв празноглавец! Тези таймери могат да бъдат пренастроени от всеки, който разбира теорията на ефекта на Бенчли.
— Никой не ми е казвал…
— Защото не искат да се разчува. Само че се случва. По пет-шест пъти годишно някой потегля на собствено пътешествие във времето зад гърба на куриера си.
— И как постъпват с куриера? — промърморих аз.
— Ако времевият патрул научи ли? Уволняват го — навъсено процеди Буонокоре. — А ние опитваме да си помагаме, преди да се е намесил патрулът. Гнусно занимание, но сме длъжни да го правим. Ако не се погрижиш за някого от своите, когато е загазил, кой, по дяволите, ще се погрижи за тебе?
— Пък и така можем да се чувстваме герои — добави Сам.
Прегледах таблицата. Те бяха претърсили почти навсякъде в ранната епоха на Византия — от Константин до втория Теодосий, — не по-малко внимателно бяха проверили и в последните два века на империята. В столетията по средата досега имаше само набези тук-там. Сам, Буонокоре и Монро се бяха върнали за отдих. Колетис, Пластирас и Папас се готвеха да потеглят за ново търсене и обсъждаха стратегията.
Всички продължаваха да се държат много мило с мен, докато умувахме как да спипаме Зауерабенд. Душата ми се сгряваше от сантиментална привързаност към тези хора. Моите другари в беда. Моите съратници. Моите колеги. Времевите мускетари. Дори дръпнах кратка реч колко съм им признателен за подкрепата. Те май се смутиха и пак ме увериха, че всичко просто опирало до златното правило на колегиалността.
Вратата се отвори и прашна фигура се затътри вътре, имаше твърде чужди за епохата черни очила на носа си. Наджиб Даджани, моя наставник! Изгледа ме кисело, тръшна се в кресло и размаха ръка нетърпеливо с надеждата някой да му поднесе вино.
Колетис му връчи голяма чаша. Даджани първо изля малко в шепата си и почисти очилата. После изгълта остатъка.
— Мистър Даджани! — възкликнах. — Не знаех, че са повикали и вас! Искам да ви благодаря, че ми помагате в…
— Тъп скапаняк — тихо ме прекъсна той. — Как допуснах да станеш куриер?
52.
Даджани се връщаше от неуспешно търсене в града от 630 до 650 година. Беше уморен и раздразнителен, очевидно никак не му допадаше да си прахосва свободното време, за да издирва турист, избягал от друг куриер.
Той угаси набързо сантименталното огънче в душата ми. Опитах се да натрапя и на него благодарствената реч, но Даджани подхвърли язвително:
— Зарежи подмазването. Правя го, защото ще ми излезе лошо име като инструктор, ако патрулът научи що за човекоподобно съм позволил да вилнее като куриер. Пазя собствената си кожа.
Настъпи неприятно мълчание с пристъпяне от крак на крак и прокашляне.
— За мен е много обезсърчаващо да чуя това — смънках аз.
— Хлапе, не го оставяй да те смачка — намеси се Буонокоре. — Казах ти — на всеки куриер може да се падне турист, който ще разбъзика таймера си и…
— Изобщо не говоря за изчезването на туриста — сопна се Даджани. — А за факта, че този идиот е успял да се удвои, докато се е мъчил да заличи грешката си! — Той си изплакна гърлото с още вино. — За първото му прощавам, но не и за второто.
— Удвояването си е грозна история — призна Буонокоре.
— Сериозен проблем — кимна Колетис.
— Лоша карма — въздъхна Сам. — Хич не знам как ще прикрием това.