Денят след утре

— Къде искаше да отиде? — запита Маквей.

Вера мълчаливо поклати глава.

— Значи и това не знаете.

— Съжалявам. Казах ви, че той се тревожеше за мен. Не искаше да се замесвам повече.

— Можеше ли да върви?

— Когато го качих в колата, носеше бастун. Стар, но вършеше работа. Той има здрав организъм. Подобни рани заздравяват бързо.

Маквей стана, пресече хола и надникна през прозореца.

— Къде бяхте тази вечер? От излизането до момента, в който ви видяхме.

Досега Маквей се държеше прямо, но сравнително дружелюбно. С този въпрос тонът му внезапно се промени. Говореше твърдо, дори грубо, без да крие обвинителните нотки. Вера никога не бе срещала подобно държане. Това не беше герой от холивудски филм, а истинско, живо ченге, което я плашеше до смърт.

И без да поглежда към Лебрюн, Маквей знаеше, че колегата му е изпаднал в ужас.

Имаше право. Лебрюн наистина бе изпаднал в ужас. Та Маквей чисто и просто питаше госпожицата дали не е имала тайна среща с Франсоа Кристиан. Лошото бе, че не успя да скрие реакцията си от Вера. Това й подсказа две неща. Първо — че знаят за връзката с Франсоа. И второ — че не знаят за скъсването.

— Предпочитам да не засягам тази тема — студено отвърна тя. После преметна крак върху крак и погледна Лебрюн. — Трябва ли да си потърся адвокат?

Отговорът му бе светкавичен.

— Не, госпожице. Поне тази вечер. — Той стана и се обърна към Маквей. — Всъщност вече е неделя сутрин. Смятам, че става крайно време да си вървим.

Маквей дълго гледа Лебрюн, сетне отстъпи пред дълбоко вкорененото му чувство за благоприличие.

— Само да си довърша мисълта — помоли той и се завъртя към Вера. — Знаеше ли Озбърн кой го е ранил?

— Не.

— Каза ли ви как е изглеждал?

— Спомена само, че бил висок — любезно отговори Вера. — Много висок и слаб.

— Виждал ли го е друг път.

— Мисля, че не.

Лебрюн кимна към вратата.

— Само още един въпрос, инспекторе — настоя Маквей, без да откъсва очи от Вера. — Става дума за Албърт Мериман или Анри Канарак, както се е наричал тук. Знаете ли защо доктор Озбърн е проявил такъв интерес към него?

Вера се поколеба. Щеше ли да навреди, ако им кажеше? Всъщност така би им помогнала да разберат какво напрежение е преживял Озбърн, би ги убедила, че той само е искал да разпита Канарак и не е имал нищо общо със стрелбата. Но от друга страна полицията бе открила сукцинилхолина в хотелската стая. Ако им кажеше, че Канарак е убил бащата на Озбърн, вместо да проявят съчувствие, те веднага щяха да заподозрат план за отмъщение. А ако свържеха тази мисъл с препарата и откриеха за какво служи, можеха да прегледат отново трупа и да открият следи от спринцовките.

Засега Озбърн бе само беглец, но ако нещо ги насочеше обратно към трупа и убожданията, вероятно щяха да го обвинят в опит за убийство.

— Не — каза тя най-сетне. — Нямам представа.