Мис Безсърдечна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-63-9
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Безсърдечна». Краткое содержание книги:
Най-напред твърдяха, че са намерили мъртво тяло в гората зад къщата на Спенсър. Но после се разбра, че трупът е изчезнал безследно… После, когато същата тази гора се запали, те се кълняха, че са видели предполагаем мъртвец да се надига от пепелищата… И въпреки всичко това, сладките малки лъжкини продължават да си играят с огъня.
Хана се опитва да изтъргува сакото си от Диор срещу усмирителна риза. Ариа се пробва да общува с мъртвите. Емили зарязва гаджето си и офейква от града… отново. А Спенсър си мисли, че някой от нейното семейство е забъркан в убийство.
Приятелките настояват, че говорят истината за онова, което са видели, но никой в Роузууд не се кани да повярва на лъжливото овчарче, което крещи „Вълк, вълк!“ И когато големият лош убиец тръгва по петите на момичетата, дали някой ще им повярва, или… те ще са следващите изчезнали?
Естествено, главната новина беше новият арест по случая на Алисън Дилорентис. Сладките малки лъжкини оправдани, гласеше надписът отдолу. Спенсър бързо превключи на живото предаване. Една тъмнокоса репортерка стоеше пред олтара на Али пред старата къща на семейство Дилорентис, отрупан със снимки, свещи, цветя и плющени играчки. Край нея святкаха бурканите на полицейски коли. Очите й бяха зачервени, сякаш беше плакала.
— Най-после настъпи краят на сагата с убийството на Алисън Дилорентис — обяви репортерката с гробовен глас. — На базата на неоспорими доказателства беше арестуван един мъж.
На екрана се появи размазана черно-бяла фотография на рус мъж. Той се мотаеше на паркинга на един супермаркет и пиеше бира в кутийка. Името му беше Били Форд. Както предположи Емили, той се оказа от групата работници, които бяха изкопали ямата за белведера в задния двор на семейство Дилорентис четири години по-рано. Сега следователите смятаха, че е отишъл да я шпионира.
Спенсър затвори очи, изпълнена с вина. Слава Богу, че работниците ги няма, беше казала Али онази нощ, когато минаха покрай полуизкопаната яма. Не спират да ми подвикват. Тогава Спенсър беше решила, че Али се хвали: Ха-ха, дори по-големите мъже смятат, че съм готина. А междувременно…
— По-рано тази вечер беше открит още един труп — продължи репортерката. — Полицията се сдоби с информация, че двете убийства може да са свързани. Разследването им ги отведе при господин Форд и те откриха снимки на госпожица Дилорентис в лаптопа, който държи в пикапа си. В компютъра бяха намерени снимки и на четирите момичета, известни като Малките сладки лъжкини — Спенсър Хейстингс, Ариа Монтгомъри, Хана Мерин и Емили Фийлдс.
Спенсър захапа юмрука си.
— В пикапа беше открита и кореспонденция под формата на есемеси, емемеси и негови лични съобщения в интернет месинджъра под псевдоним УЮКЗащитникRoxx — продължи репортерката.
Спенсър притисна чело в хладното стъкло, наблюдавайки прелитащите покрай колата дървета. УЮКЗащитникRoxx беше псевдонимът на Иън.
В съзнанието й изникна замъглена картина от нощта, когато Али беше убита. След като двете се бяха скарали пред хамбара, Али бе изтичала в гъсталака. После се разнесе кискане, звуци от пукане на съчки, след което Спенсър видя две фигури — Али… и някой друг.
Видях две руси глави в гората, й беше казал Иън, когато се опитваше да я убеди в невинността си на задната веранда на къщата й. Спенсър се вгледа в снимката на екрана на телефона й. Били имаше руса коса. Той беше новият А., който им изпрати есемесите, в които обвиняваше Джейсън, Уайлдън и дори майката на Спенсър. Но откъде беше научил всичко това за тях? Кой беше той? Защо въобще се интересуваше от това?
Екранът на телефона й примигна. Ново съобщение. Спенсър натисна бутона за четене. Есемесът беше от Андрю.
Разбрах за затвора… и че сте били освободени. Добре ли си? Вкъщи ли си вече? Разбра ли какво се е случило на твоята улица?
Спенсър се облегна назад; покрай прозореца профучаваха уличните лампи. Какво имаше предвид, като споменаваше нейната улица?
Телефонът й примигна за нов есемес. Този път от Ариа.
Какво става? Улицата ти е блокирана. Навсякъде има полицейски коли.
В главата й се зароди ужасяваща мисъл. По радиото бяха казали, че има ново убийство.
Полицейската кола зави в тяхната улица. Пътят беше блокиран от поне десетина превозни средства, мигаха бурканите на полицейски автомобили. Съседите им бяха излезли на двора, лицата им бяха пребледнели. Навсякъде се виждаха полицаи, повечето бяха струпани пред къщата й. Мелиса.
— О, Господи! — проплака Спенсър. Тя отвори вратата и изскочи от колата.
— Хей! — извика шофьорът й. — Не ти е позволено да излизаш, докато не стигнем пред вас!
Но Спенсър не го слушаше. Тя хукна към мигащите светлини, всички мускули я боляха. Пред нея изникна къщата им. Спенсър мина през портата и побягна по дългата автомобилна алея. Всички звуци изведнъж се изгубиха. Сенките се сливаха пред очите й. В гърлото й се надигна жлъчка. Тогава тя видя една фигура пред входната врата. Заслони с ръка очите си, примижавайки от ярката светлина на входната лампа. Коленете й омекнаха. Тя проплака от облекчение и се отпусна на тревата.