Мис Безсърдечна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-63-9
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Безсърдечна». Краткое содержание книги:
Най-напред твърдяха, че са намерили мъртво тяло в гората зад къщата на Спенсър. Но после се разбра, че трупът е изчезнал безследно… После, когато същата тази гора се запали, те се кълняха, че са видели предполагаем мъртвец да се надига от пепелищата… И въпреки всичко това, сладките малки лъжкини продължават да си играят с огъня.
Хана се опитва да изтъргува сакото си от Диор срещу усмирителна риза. Ариа се пробва да общува с мъртвите. Емили зарязва гаджето си и офейква от града… отново. А Спенсър си мисли, че някой от нейното семейство е забъркан в убийство.
Приятелките настояват, че говорят истината за онова, което са видели, но никой в Роузууд не се кани да повярва на лъжливото овчарче, което крещи „Вълк, вълк!“ И когато големият лош убиец тръгва по петите на момичетата, дали някой ще им повярва, или… те ще са следващите изчезнали?
Една жена в полицейска униформа надникна в стаята. Под очите й имаше тъмни кръгове, а ризата й беше изцапана с кафе.
— Събирайте си нещата, момичета. Освобождаваме ви.
Всички замръзнаха от изненада. Най-накрая Емили въздъхна облекчено.
— Наистина ли?
— Да не сте намерили А.? — попита Ариа.
— Какво стана? — произнесе Хана едновременно с нея.
Жената ги погледна с каменно изражение.
— Всички обвинения срещу вас са свалени. — По лицето й мина сянка на смущение, сякаш искаше да добави още нещо, но не намери смелост. — Да речем, че обстоятелствата се промениха.
Емили излезе последна, опитвайки се да осмисли последните й думи. Обстоятелствата се промениха? Това можеше да означава само едно. Сърцето й подскочи.
— Трупът в ямата не е бил на Али, нали? — извика тя. — Намерили сте я! — Значи са я слушали, когато се опитваше да им обясни, че Уайлдън е убиецът!
Спенсър я смушка в ребрата.
— Защо не се спреш най-накрая!
— Няма! — сопна й се Емили. Въпреки че накрая се бяха оказали в затвора, теорията й си оставяше вярна. Тя беше сигурна в това. Обърна се след полицайката, която се отдалечаваше бързо по коридора. — Добре ли е Али? Здрава ли е?
— Прибирайте се у дома, момичета — отвърна жената. Ключовете, които висяха на колана й, издрънчаха. — Само това мога да ви кажа.
Те си прибраха нещата от полицая в приемната. Емили веднага провери телефона си, надявайки се да е получила есемес от Али, но се оказа, че няма никакви съобщения. Нито дори подигравателен есемес от А., че Емили е влязла право в капана му.
Една полицайка натисна бутон на стената и вратата към паркинга се отвори. Той беше препълнен с полицейски коли и новинарски бусове. Емили не беше виждала такава суматоха от нощта на пожара.
— Емили — разнесе се нечий глас.
Дарън Уайлдън дотича през тъмния паркинг. Разкопчаното му полицейско яке се ветрееше край тялото му.
— Добре. Пуснали са ви. Много съжалявам за това.
Емили отскочи назад и сърцето й заби лудо. Какво правеше Уайлдън тук? Не трябваше ли да е арестуван?
— Какво става? — попита Ариа, като спря до една празна полицейска кола. — Защо така внезапно ни освободиха?
Уайлдън ги поведе встрани от тълпата, без да отговори на въпроса й.
— Просто бъди доволна, че се измъкнахте от тази каша. Тези момчета ще ви откарат у дома.
Емили заби крака в земята.
— Знам какво си направил — каза тя с нисък глас. — И ще се постарая всички да разберат.
Уайлдън се обърна към нея и я погледна. Уоки-токито му изпука, но той не му обърна внимание. Най-накрая въздъхна.
— Онова, което си мислиш, не е вярно, Емили. Знам, че си била в Ланкастър. Знам, че си била подведена да го вярваш. Но не съм наранил Лий. Никога не бих го сторил.
Емили усети как кръвта се отдръпва от главата й.
— Какво? Откъде знаеш къде съм била?
Уайлдън се загледа в блещукащите очертания по полицейския паркинг.
— Оказахте се прави за новия А. Трябваше да ви послушам.
Ариа тропна с крак.
— О, сега вече ни вярваш? Защо не ни послуша миналата седмица, преди за малко да ни изпекат в пожара?
— И преди А. да ме изпрати в „Убежището в Адисън-Стивънс“! — проплака Хана. — Затвориха ме с онези луди!
Емили се сепна. Убежището в Адисън-Стивънс. Това име беше забелязала във файла с доказателствата. Нима това беше психиатрична клиника?
— Съжалявам, че не ви повярвах, момичета — рече Уайлдън, продължавайки да върви покрай телената ограда. Зад нея бяха подредени неизползвани полицейски коли и голям бял училищен автобус. — Голяма грешка от моя страна. Но вече знаем всичко. Разполагаме с всички съобщения, които ви е изпращал.
Момичетата рязко спряха.
— Той? — извика Спенсър.
— Кой е той? — прошепна Хана. — Иън?
В този миг една полицейска кола влезе с пусната сирена в паркинга. Полицаите хукнаха към нея и се заеха да извеждат някого от задната седалка. Разнесоха се викове, някой ритна с крак, проблесна зъб. Ченгетата най-накрая успяха да измъкнат човека от колата и го поведоха към управлението. Когато нещата се поуспокоиха, Емили забеляза един висок, дългурест тип, с мазна руса коса и мустаци. Стомахът й се сви. Челото на Спенсър се сбърчи.