Малкаса Пойнт

— Върви — каза му Ейб. — Идвам веднага.

Когато останаха насаме, Тайлър се хвърли в прегръдката му. Той я притисна нежно.

— Успокой се и се опитай да не мислиш за нас — каза той.

— Да.

— Иди с Нора и изпий един-два коктейла. Разкажи й как сме измислили за утре. Ако не пиеш на екс, ще се върнем преди да си свършила второто питие.

— Дано.

— Повярвай ми!

Целуна я, а тя се притисна пламенно в него. Ейб пъхна ръце под пуловера на Тайлър и погали топлия й гладък гръб.

— Много те обичам — прошепна той.

— Обичам те, Ейб — в очите й блестяха сълзи.

— Само да не те грабне някой мъж, докато чакаш, защото ще се побъркам.

Тя почти се усмихна.

Целуна я бързо за последно и леко освободи ръцете си. Взе одеялото и отвори вратата. Джек стоеше до колата с ръце върху хълбоците на Нора.

— Да тръгваме — каза Ейб.

Отвори предната врата, хвърли одеялото на задната седалка и се обърна към Тайлър.

— До скоро.

Тя кимна. С опакото на ръката потърка носа си. Нора отиде при нея. Стояха една до друга, а силуетите им се очертаваха под светлината от близката веранда.

— Ако не се върнете до един час — каза Нора, — ще извикаме морската пехота.

— Глупости — извика Джек. — Пехотата, това сме ние.

Нора вдигна палци, а Тайлър им махна. Ейб тръгна на заден ход. Махна им с ръка, включи фаровете и се отправи към изхода.

— Ще бъде чудесно — каза Джек.

— Да. Но щеше да е по-добре, ако момичетата не знаеха.

— Нямаше как, този лигльо Гори повдигна въпроса пред всички.

— Истински задник!

— Истински страхливец. Лайно! Ако аз мислех да пиша книга за тази къща, щях да проникна там през нощта и да видя какво е. Да усетя атмосферата.

— Сигурно ще поиска да ни интервюира след това — отбеляза Ейб и сви вляво по пътя.

— Ако се опита, ще поискаме пари. Хвърля долари като конфети — Джек свали прозореца и показа лакът. — Дано чекът му да е истински.

— Не би посмял да те измами.

— Трябва да се навъртам около него, докато утре намеря банка.

— Не бих се притеснявал за това.

— А трябва, защото половината пари са твои.

— Нищо подобно, правя ти компания.

— Глупости. Ще делим наполовина.

— Като се върнем обратно в мотела, ще ме почерпиш нещо и ще сме уредили сметките.

— Много лесно може да ти угоди човек.

Ейб намали. Влязоха в търговската част. Кафенето, в което бяха обядвали, още работеше, както и магазинът за алкохолни напитки срещу него и един бар на следващата пресечка. Останалата част на града вече бе притихнала. Идваше нощта. Пътят бе пуст, с изключение на няколко коли, паркирани до тротоарите.

— Между другото — каза Ейб, — какво ще кажеш, ако момичетата дойдат утре с нас?