Малкаса Пойнт

— Не.

— Сигурно Маги го държи в себе си.

Момичето подсмръкна, но не отговори. Джанис разбра, че правилно е отгатнала. В такъв случай, за да се добере до ключа, се налагаше да победи Маги — може би да надделее над всички обитатели. Изглеждаше безнадеждно.

— Зверовете — каза тя — в къщата ли са?

— Може би.

— Ако не са тук, къде са?

— Понякога… — Санди хлипаше — понякога са в „Къщата на Звяра“.

— Какво правят, разхождаш се насам-натам?

Санди не отговори.

— Как стигат до къщата? Не могат да излизат и да се разхождат по улицата?

— Могат! — каза го много бързо.

И изведнъж Джанис разбра.

Изглеждаше налудничаво, но и всичко останало беше такова, а това бе единственото възможно обяснение. Първият звяр, Ксанаду, е изровил тунел от хълма до мазето на Лили Торн. Защо да няма още един тунел, който да свързва двете къщи? Трябва да е дълъг около двеста метра, но защо пък не? Тунел, който води от едното мазе до другото. По какъв друг начин зверовете можеха да се придвижват свободно от едната къща до другата? Естествено, че не можеха да се показват открито, да пресичат „Крайбрежна улица“ и да влизат през портала, без някой, рано или късно, да ги забележи. Със сигурност имаше тунел.

И тя щеше да го намери.

Не искаше Санди да знае какво бе разкрила.

— Предполагам, че ще се наложи да взема онзи ключ от Маги — каза Джанис.

— Нямаш никакъв шанс.

— Ще видиш.

Слезе от Санди, обърна я обратно и седна на дупето й. Махна фланелката си и опипа трите лепенки, които придържаха марлената превръзка на лявата й гърда и рамо. Краищата върху гърдата се бяха отлепили и висяха свободно. Тя ги хвана и отлепи бинта от разкъсаната плът. Дръпна лепенките от гърба си. След като махна превръзката, в ръцете си държеше три парчета бинт, всяко по около тридесетина сантиметра. Опъна ги — изглеждаха достатъчно здрави.

Притисна китките на Санди една до друга и яко ги завърза с трите парчета бинт. Провери дали възлите са стегнати. След това обърна Санди по гръб.

— Отвори си устата.

Намери с пръсти устните й. Бяха здраво стиснати. Тя прищипна ноздрите на Санди. Момичето се сгърчи, изскимтя и отвори уста. Джанис натъпка превръзката в устата. Разкъса средната лепенка от превръзката на корема, прокара я през отворената уста на Санди и я притисна до бузите й.

— Нито гък — предупреди Джанис. — Само ако чуя нещо, така ще те ударя, че ще изгубиш и ума, и дума.

Стенанието спря. Единственият звук, който се чуваше, бе свистенето на въздуха през носа на Санди.

Джанис облече отново фланелката. Уви гърба си с панталоните на момичето и бавно изпълзя настрани, като опипваше килима и търсеше крушката. Намери я. Назъбеният й край убоде дланта й. Взе я внимателно. Близо до вратата попадна на кутията, която Санди бе изпуснала.