Превъзходство

Не успях. Научих, че сигурно сме стотици и може би хиляди. Но различното местоположение правеше пълното проучване трудно и малцина от нас можеха лесно да бъдат намерени. Някои лежаха в недрата на звезди, защитени от силово поле. Други, заровени в планети, очакваха някакъв неизвестен сигнал, преди да се покажат. Неколцина са се преместили толкова далеч от спиралния ръкав и от самата галактика, че е изгубен всякакъв контакт. Мнозинството недостъпни живеят като мен в дислокации на самото пространство-време. Може би има други, на места на които дори не ми е дошло наум да търся.

Не зная защо не завърших Голямото търсене. Изоставих го. Не защото всички местоположения на конструкциите не можеха в края на краищата да бъдат намерени с мащабно търсене, а по-скоро защото самото търсене беше безсмислено. Разбрах, че самовъзложената ми задача никога няма да се увенчае с успех.

Мислех, че ще намеря подобни умове, общност от създания, обединени около единна задача, братя и сестри, отдадени на преследване на една и съща цел — обслужване на нашите създатели. Но онова, което намерих, беше по-лошо от липса на единна цел — беше умопомрачение.

Това са същества, които имат същия произход и вътрешна структура и дори външна форма като мен. Комуникацията между нас би трябвало да бъде лесна. Вместо това аз намерих, че е невъзможна. Някои имаха халюцинации, бяха така затворени в собствения си свят от заблуди, че не реагираха на нищо, независимо от стимулите. Много бяха болезнено съсредоточени, обхванати от погрешен възглед за тяхната собствена роля и ролите на другите конструкции.