Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
Спря при Скал и му подаде ръка по онзи странен маниер, който имаха чуждоземците.
— Видя ли нещо?
Скал поклати глава.
— Не. Една от нашите старейшини ми нареди да чакам тук.
— Така ли? И коя по-точно? Да не е онази, която може да предизвиква дъжд?
— Точно тя — кимна Скал.
— В такъв случай и аз ще почакам, ако нямаш нищо против.
Всъщност Скал имаше, но премълча. Не сваляше внимателен поглед от буйните води.
Пурпурния кръстоса ръце на гърдите си.
— Не остана много от града на Блестяща козина-ухилен зъб — подметна той непринудено.
Скал наведе глава, стараейки се да не даде воля на чувствата си.
— Той оцеля ли?
— Казаха ми, че се е спасил. Свикал е съвета, за да му намерят заместник и да координират действията на спасителите. Той самият абдикира от престола.
Скал се озъби доволно, но не каза нищо.
Пурпурния се покашля.
— Ти не беше ли приятел на Джек?
Рибоядът обмисли думите му, преди да отговори.
— Да. Така мисля.
— В такъв случай, ще ми е нужна помощта ти. Ако Джек е изчезнал. Един негов враг е отвлякъл Амбър…
Скал се извърна към него, забравил за реката.
— Врагът на Джек е и мой враг. Къде я е отвел?
— В столицата, в един от евакуационните центрове. Може да се наложи да се бием за нея — предупреди го Пурпурния.
Рибоядът махна с опашка.
— Готов съм — заяви той. В този миг дочу бълбукане откъм водата. Недалеч от тях неочаквано се появи тъмнокафяво петно, над него се образува бяла пяна и той видя над повърхността да се издига онова, което Мъгла бе кръстила „малко слънце“.
Джек забеляза двамата на брега в мига, когато и те го зърнаха. Той зяпна от изненада и в този миг двигателите на костюма замряха, изчерпали последните резерви от енергия. Тялото му остана да лежи в плитчината. Дотича Пурпурния и разви шлема. Джек си пое жадно въздух.
Скал се наведе ухилен над него.
— Ако ме питаш, Мъгла трябваше да те кръсти Риба от водата — рече той.
Джек се задави, но успя да промълви:
— В безопасност ли са всички?
— Да.
Пурпурния коленичи до него и му помогна да свали презрамките. Освободен от неимоверната тежест, Джек се надигна.
— Това беше добрата новина — рече Пурпурния.
Джек се извърна уморено към него. Сърцето му замря.
— А коя е лошата?
— Ролф отвлече Амбър.
23.
— Няма да се връщаш там с този костюм — настоя Пурпурния. — Вземи моя.
— Твоят е много стар. Освен това съм свикнал да използвам моята екипировка.
Скал размаха опашка.
— Аз пък няма да те оставя да идеш сам. Ще дойда с теб.
Джек го погледна уморено. Въпреки намесата на фантома все още чувстваше болка в крака. Пурпурния му бе поставил пригодена от подръчни материали шина. Освен това му бе избърсал гърдите, по които вече избиваха огромни червени и виолетови петна от ударите.
— Това е моя война, Скал — рече Джек. — Ролф ще очаква малка армия. Дори и да е в евакуационния център, сигурен съм, че се е заградил с цял кордон. Сам бих могъл да се промъкна незабелязано. Даже и да ме види, че се приближавам, ще ме допусне, за да се разправи с мен. Двамата имаме стари сметки за уреждане.
Скал размърда тревожно мустаци. Не каза нищо, но големите му очи се присвиха.
Джек се пресегна и го потупа по рамото.
— Двамата с теб споделихме ритуалния нож, приятелю мой, и аз знам, че наистина искаш да ми помогнеш. Но това е моя борба. — Дръпна ръка и отново се зае с костюма. Беше смачкан и издраскан, тинята бе проникнала навсякъде между флексобрънките.
Пурпурния му подаде гаечен ключ и сонда, като сбърчи нос.
— Това нещо трябва да бъде изсушено и промито.
— Знам. Но засега и така ще ми свърши работа.
— Виж… позволи ми да се обадя на този тип. Нашият работодател пристига днес следобед. Той оценява високо свършеното от теб и е ужасно доволен. Мисля, че ще се съгласи да плати откупа, като част от предвидената премия.
Джек го погледна. Пурпурния имаше ентусиазиран вид.
— Няма да стане — рече му Джек. — Ролф получи онова, което искаше — Амбър. Ако се забавим, ще се опита да избяга… а той знае, че подготвяме нещо. Каза, че срещата е в четири часа и аз ще бъда там.