Паметта на Истанбул
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Паметта на Истанбул». Краткое содержание книги:
Впи пламтящия си поглед в мен, сякаш очакваше какво ще кажа и аз. Но аз наистина нямах повече възможност да чакам, гледайки как стрелките на стенния часовник се гонеха една друга, приближавайки критичното време – осем и половина!
– Хайде, Али, да не гадаем цяла вечер!
– Добре, шефе! – отвърна той, сякаш готвейки се да каже набързо всичко, което беше научил, но вместо това се задоволи да подхвърли само един въпрос: – Знаете ли го тоя Йомер какво учи?
Зейнеб ме изпревари с отговора:
– Медицина ли?
– Да, учи последна година в Медицинския факултет „Джеррахпаша“ – потвърди Али, доста доволен от себе си, но като видя, че не сме твърде развълнувани, с напрежение в гласа продължи: – В доклада за аутопсията пише, че и двете жертви са убити, като са им прерязани вратовете на едно и също място. Срезовете са точни и почти еднакви по размер до милиметър.
– И?
– Значи, това го е свършил специалист!
– Прав си – отвърна Зейнеб, все още без да разбира накъде води разказът на Али. – Освен това трябва да е бил и специалист анестезиолог, защото смятаме, че преди да ги убие, ги е упоил. Затова и хирургът Намък Караман се вписва повече в профила на убиеца.
Погледът на Али потъмня, но беше такъв инат, че продължи да спори:
– Добре, може да е и Намък, но според мен Йомер много повече пасва на профила. И има по-сериозни мотиви за убийство. Пък и доколкото знам, студентите по медицина ходят и на курсове по анестезия и работят с трупове. Учат се на всичко – как е устроено човешкото тяло, как се използва скалпел, как се правят разрези...
Капнала от умора, Зейнеб отегчено започна да му обяснява:
– Онези разрези върху вратовете на жертвите не са направени със скалпел, Али! Убиецът почти им е прерязал гърлата! А това не може да се направи с малък скалпел, за това е нужен някакъв по-як инструмент! Нещо остро и режещо, което трябва да е държал не с няколко пръста, а с цялата си ръка! Най-добре – остър нож!
Естествено, Али не се предаваше толкова лесно.
– Както и да е, нека е използвал какъвто си иска инструмент, но в крайна сметка извършителят трябва да е бил някой, който разбира от медицина и от хирургия. Тоест лице, което има медицинско образование.
Този спор можеше да продължи до безкрайност, затова се обърнах към Зейнеб, сменяйки темата:
– Успя ли да проучиш и оня Адем Йездан?
– Да – отговори ми тя, отваряйки папката пред себе си. – Интересна личност. Произхожда от някакъв племенен клан в Хаккяри106. Той е най-големият от трите си сестри и осемте си братя. И естествено, е предводител на рода, който притежава девет села. На последните избори дори са излъчили свой депутат. Родът е бил замесен в тъмни дела още преди смъртта на бащата на Адем Йездан.
106 Хаккяри е град и административен център на вилает Хаккяри в най-югоизточната част на Турция. – Б. пр.
Али, който преди това не отдаваше голямо значение на тази личност, сега, като чу „тъмни дела, Хаккяри, племенен клан“, остави настрана въпроса с Йомер и наостри уши.
– И с тероризъм ли са забъркани?
Зейнеб се усмихна многозначително.
– Зависи от гледната точка. Племенният род на Йездан винаги е имал оръжие. Но винаги са били на страната на държавата, дали са стотици пазители на страната. Двайсет и трима от рода са загинали в боевете, много други са били ранени. Като споменах за „тъмни дела“, имах предвид контрабанда с добитък. Няма данни, но може да са забъркани и в наркотрафик. Защото семейството е забогатяло изведнъж. А земята там не е много плодородна. Гранична зона е, от едната страна е Иран, от другата – Ирак. Може и местните сили за сигурност да са си затваряли очите за техните дела. Както и да е – като умрял бащата, начело на племенния клан застанал Адем. Учил е в университет, явно е умен човек. Нали Министерството на финансите проведе операцията за амнистиране на мръсните пари, тоест позволи узаконяването на капиталите, които не са били регистрирани. И Адем Йездан се е възползвал от нея и започнал да влага парите си в законни сделки. Най-много в туризма. Основал фирмата „Дерсаадет“... – Замълча за миг и ме погледна доволно: – Сигурно знаете, шефе, че Дерсаадет е едно от старите имена на Истанбул.
Отвърнах й със същото самодоволно изражение на лицето си:
– Едно от имената, използвани от османците. А знаеш ли какво означава „дерсаадет“?
– „Врата на щастието“... Вярно ли е?
– Браво! Добре си научила урока си! Но да се върнем към разследването. Както спомена преди малко, нямаме никакви доказателства, с които да обвиним Адем Йездан. Все пак обаче да го държим под око. Даже още утре трябва да отидем и да разговаряме с него.