Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
— Господи! — възкликна. — Боже, благодаря ти!
— Ще се оправи — чу гласа на Лари зад себе си. — Още някой и друг ден и ще я изпишат.
Той се изправи, все още стиснал ръката ѝ и вперил поглед в нея.
— Ще разпитам брат ти и снаха ти — каза.
Лари и Сали му разказаха подробностите. Сам бе извадила истински късмет, отървавайки се само със сътресение, счупен нос, счупена ключица, няколко натъртвания и охлузвания. Била затрупана под тухлите и хоросана, но гредите на тавана попречили къщата да рухне върху нея. Извадили я след около три часа.
— Ами Куейл? Той добре ли е?
Сам стисна силно ръката му. После поклати глава и по бузата ѝ се търколи една сълза.
Глицки си помисли, че този ден никога няма да свърши, но беше попаднал на гореща следа и не трябваше да спира.
След като се раздели с Аманда, той се изкачи тичешком по външните стълби до отдел „Убийства“ и набра номера на компанията за клетъчни телефони. Заради земетресението Хал Фриск, един от шефовете, беше останал до късно на работа. Разбира се, той не би имал нищо против да помогне с каквото може.
И тъй, пет минути след като изпрати по факса на Фриск копие от заповедта, Глицки пак заседна на телефона с отворена пред себе си карта на Сан Франциско.
— Говорим за обаждането в осем без двайсет вечерта, така ли? — попита Фриск.
— Тук така пише — потвърди Глицки.
— Добре. — Отсреща настъпи кратка пауза. — Това е зона СФ-43. Имате ли карта пред вас? По всичко личи, че е карал по шосе 280. Защото само минута по-късно е влязъл в зона СФ-42, придвижвайки се на запад.
Глицки направо затъна в различните варианти, но никой от тях не му вършеше кой знае каква работа. Наистина, Транг бе убит в близост до шосе 280, на юг от него, на Джинива авеню, но за да се придвижиш от игрището за голф до къщата на Духър, в интерес на истината, би могъл спокойно да използваш същия маршрут.
Но Фриск продължи:
— И така, сега той се придвижва към ДС-3.
— Още по̀ на запад?
Отново кратка пауза.
— Не, по-скоро на юг. Засичането на разговора се е прехвърлило в ДС — Дали Сити. Погледнете на картата. Бих казал, че като че ли е напуснал магистралата при Джинива и се е насочил на юг. Не може да се каже докъде е стигнал, защото разговорът е приключил. Сержант Глицки?
— Да, слушам.
Духър бе напуснал магистралата и бе завил по Джинива в седем и четирийсет и една, като добре е знаел, че по това време Транг е сам в офиса си.
Готово!
21
Архиепископ Флеърти отмени останалите си срещи за тази понеделнишка сутрин. Това беше по-важно. Всъщност цялата ситуация започваше да става неуправляема. През почивните дни полицаите бяха обърнали света на Марк Духър с краката нагоре без да открият каквото и да е, което да го свърже с Виктор Транг. Това бе безсъвестно, безотговорно и отвратително.
Затова спартанският му кабинет бе претъпкан с адвокати. Постоянният му съветник Гейб Стокман тракаше по клавиатурата на лаптопа си. През по-голямата част от уикенда той поддържаше връзка с Духър, а сега бяха дошли Марк и неговият адвокат, непознатият за Флеърти Уес Фаръл. Седяха около малката масичка до прозореца, който гледаше към училищния двор, и си наливаха кафе.
— Иска ми се да разбера защо са се спрели на теб, Марк — обади се Флеърти.
Уес Фаръл, новият човек, спря да разбърква кафето си.
— Едно време Марк имаше байонет. Говорил е с Транг. Нямат за кой друг да се хванат, разполагат само с това. А имам и една теория, ако искате да я чуете…
— Точно сега бих изслушал всичко, което звучи логично.
— Глицки. Сержант Глицки. Разбрах, че и вие сте се запознали с него. Че е нападнал и вас.
— Малко силно казано — намръщи се Флеърти. — Нека кажем, че не беше много любезен.
— Както и да е, Ваше Превъзходителство. Поразрових малко при някои мои познати в Съдебната палата. Глицки си има сериозни лични проблеми. Жена му умира. Той прецака последното си разследване, в което отново бе намесен мой клиент. В същото време драпа за повишение и страшно му е нужен успех, около който да се вдигне шум. А кой отговаря за повишенията в полицията? Дан Ригби, който е пешка на кмета, който пък на свой ред си пада малко ляв.
Флеърти го прекъсна:
— Да не ми казвате, че тук е замесена политика?
Стокман вдигна очи.
— Всичко е политика.
Оживен от подкрепата, Фаръл набра скорост.
— Ето как стоят нещата. Деветдесет на сто от подкрепата на кмета идва от черните, от феминистките и от хомосексуалистите, нали така? Ами че и двама от началник-отделите му са обратни. Католическата църква, която моят клиент Марк Духър представлява, е против абортите, против жените свещеници, против обратните…