Магьосническо сърце
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническо сърце». Краткое содержание книги:
— Престани, Адам — изръмжа Томас. — Знаеш, че последното нещо, което иска Мика, е да нарани някого.
Клеър прочисти гърлото си.
— Да започваме. Всеки момент, в който изчакваме, е момент, в който демоните може да проследят останалите магьосници. — Тя се облегна назад и затвори очи, благодарна за устойчивостта на ръката на Адам около нейната.
Прошумоля хартия, предмети от масата бяха вдигнати, оставени пак долу. Дървена лъжица се удари в ръба на гърнето за заклинания. Тихи думи бяха промърморени от мъжки глас.
Летаргия.
Бавно се прокрадна по тялото й, движейки се от пръстите на краката нагоре по тялото й като някоя супер силна медитация. Мускулите й, напрегнати от стрес и страх, се отпуснаха един по един, заменяйки напрежението си със странно, ирационално умиротворение.
Малко приличаше на онзи момент, когато като дете бе имала болен апендицит и лечителите на Итрай трябваше да го премахнат. Тогава бяха използвали заклинание като това, за да държат ума й другаде, докато те изрязваха засегнатата част от тялото й.
Това, което Мика правеше сега, също бе вид операция и това, което почувства, бе анестезията й. Беше толкова силно, че дори и да искаше да се бори с него, — все пак част от нея искаше да го направи по чист инстинкт, — то тя не можеше.
Тялото й стана отпуснато и тежко, като в състояние на сън. Но все още можеше да чува какво се случваше около нея, все още чувстваше усещанията в тялото си и стабилната, успокоителна хватка на ръката на Адам.
Първото докосване от чуждите нишки сила, влизащи в нея, дори не бяха шокиращи. Виещата се частица земна магия отиде първо към седалището на собствената й магия. Вътрешно, тя се обви около нея, защитавайки я, макар да знаеше, че не това иска Мика.
След момент на проучване, нишката продължи, този път докосвайки елиума. Въпреки дълбоката отпуснатост, в която бе потопена, тя подскочи при лекото докосване. Елиумът бе като отворена, неизлекувана рана вътре в нея и всяко най-леко докосване до него я прорязваше с шок и болка.
Още едно докосване, още едно. Всяко следващо ставаше по-агресивно. Тя чу слаб стон и осъзна, че идваше от нея. Хватката на Адам стана по-здрава и тихи, гневни думи, които тя не можеше да разбере, бяха избъбрени през ограниченото й съзнание.
Болка.
Премина през нея и изви гръбнака й в дъга. Нишките вече не я докосваха, те дълбаеха. Като лопата, направена от плосък меч, магията на Мика опитваше да изреже елиума от тялото й.
Очите на Клеър се отвориха и тя изпищя. Болката мигновено спря.
Тъмнина, после светлина. Тъмнина. Светлина. Безсъзнанието идваше и си отиваше.
Очите й се отвориха с трепкане и зърна Адам в отсрещния край на стаята, с ръце около гърлото на Мика, притискайки земния магьосник към стената. Томас крещеше и опитваше да издърпа Адам.
Тъмнината я обгърна за постоянно и тя падна назад на дивана.
21
— Така или иначе не проработи — измърмори Мика.
Той потърка гърлото си и Адам отмести поглед, почти съжалявайки, че прелетя през стаята и прикова Мика към стената. В онзи момент не беше способен да се възпре. Клеър очевидно изпитваше болка, а той би сторил всичко, за да й помогне.
Томас погледна ядосано към Адам.
— Значи Адам не е прекъснал заклинанието.
Мика поклати глава.
— Трябва да го пипна тук-там. Има някакви аномалии в Клеър, които не бях отчел, неща, свързани със структурата на магията и нивото на силата й. Предполагах, че сърцевината й е земя, а останалите елементи са прикрепени към нея, но не е така. Сърцевината на Клеър са всичките комбинирани четири елемента. Не прилича на нищо, което съм виждал досега. Ру я е променил чак до самото й ДНК.
Адам погледна Клеър, която лежеше бледа и в безсъзнание на леглото, където я бяха преместили да се възстанови.
— Супер.
— Поне не вдигнахме Сборището във въздуха — промърмори Мика. — Да гледаме от добрата страна. Ще опитам отново с променено заклинание.
— По никой начин — отвърна Адам. — Няма да гледам как Клеър преминава през това отново.
— Това тя трябва да го реши, нали? — попита Томас.
Адам само стисна челюстта си и се взря в Клеър. Косата й лежеше оплетена върху възглавницата, а лицето й беше бледо и изпито. Искаше само всички да напуснат стаята, за да може той да пропълзи в леглото при нея, да я притисне до себе си и да се вкопчи във факта, че е жива.