Импулсивно [bg]

— Ако успея да задържа фокуса върху Дейл Брайт, а не върху него, може би ще си помисли, че самият той е манипулатор и може да изтърве нещо интересно.

— Ако е платил на Брайт да се отърве от Сафранови, ще те изрита или още по-лошо.

— Защо да сме песимисти, когато можем да сме фаталисти?

— Чел си дневника ми. Този тип може да се окаже голям проблем, амиго, и не виждам никаква полза да го изнервяме. Върни се в хотела, пусни монета в масажното легло и се наспи.

— О, благодаря ти, мамо.

— Сериозно ти говоря.

— Как вървят нещата у дома?

— Промяната на темата не променя реалността.

— Ще внимавам. Нещо ново?

— У дома всичко е горе-долу — рече той. — Защо да съм фаталист, когато съм безсилен? Къде смяташе да се видиш с Корвуц?

— Все още смятам. В „Ла Белла“.

— Италианският ресторант.

— Ъпър Ийст Сайд, това не са ти яки момчета, които пият еспресо в някое кафене.

— В най-добрия случай ще забуксуваш, Алекс. Защо мислиш, че Корвуц ще мигне първи?

— Нима на всеки не му се иска да е звезда понякога? — Вратът ми се напрегна. — Сетих се нещо. Ако Дейл иска да е Лорънс Оливие, може би именно това го е довело в Ню Йорк.

— Зовът на сцената — рече той.

— Сафранови са се били запътили на театър в нощта, в която са изчезнали. Някаква второкласна постановка в центъра. Ами ако Брайт ги е подмамил, предлагайки им маслинова клонка? „Имам представление, приготвил съм ви покани, за мен ще е чест, ако дойдете да ме гледате. След това ще пийнем по нещо и ще заровим томахавката за апартаментите.“

— И в същото време носи истинска томахавка… студено. Проблемът е, че пуснахме всяко търсене на Брайт, за което се сетихме, и името му не излиза в никаква постановка. Или където и да е другаде.

— Може да е било нещо временно или малко известно — казах аз. — Или да е използвал псевдоним. По пътя от хотела минах покрай главната библиотека. Може би е било карма. Имам време, преди да се пробвам с Корвуц. Да видим какво пише в старите вестници.

— Добра идея. Ако намериш нещо, зарежи господин Корвуц и се прибирай у дома.

— Сега вече се вманиачаваш — казах аз.

— Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака.