Импулсивно [bg]

— Категорично самоубийство?

— Собственото й дете я намерило в банята с бележка. Докторе, Сафранови вдигаха буря в чаша вода. Ако се уредиш с евтин общински наем в този град, благодариш на съдбата и даваш напред. Претърсих апартамента им, обърнах всичко в търсене на улики. — Той поклати глава. — И кучето си не бих оставил да живее така. Те обаче го бяха оставили. Кучето де. В един ъгъл бяха постлани мръсни вестници с петна от урина и купчини изсъхнали кучешки изпражнения. Тези хора не бяха подредени домакини… съжалявам, че ви развалих обяда. Имам предвид, че щом живееха като клошари, трябваше да приемат предложението на Корвуц.

— Виждали ли сте кучето?

— Не, само това, което беше оставило след себе си. Защо?

Казах му за липсващите любимци на Лионора Брайт. И за доброволния труд на Дейл Брайт в „Лапи и нокти“.

Той разклати чашата си с вино.

— Този тип си пада по пухкавите твари, но може би не е толкова мил с хората?

— Случвало се е и преди.

— Бас държа — рече той. — Имах един случай, в началото на кариерата си, на „Лъдлоу стрийт“, в Лоуър Ийст Сайд. Един луд наркоман изкорми майка си и я остави подпряна на кухненската маса в продължение на две седмици. Говоря ви за средата на лятото, апартамент под наем, без климатик, можете да си представите. В същото време държи един питбул, всички казваха, че е добро куче, ама не ме търсете да погаля такова нещо. Както и да е, това куче маниакът си го гледа и решава да подсили диетата му с белтъчини. Когато ги намерихме… извинявайте, ако това ви развали апетита.

— Няма проблем. — Продължих да ям, за да му демонстрирам.

— Наистина ви се иска Брайт да е вашият престъпник, а? — попита той.

— Свързан е с два случая на насилствена смърт, единият от които го прави много богат. Ако са му платили да се отърве от семейство Сафран, ето ви още един финансов мотив. А и доколкото знаем, след изчезването на Сафранови изчезва и той.

— Като дим. — Той се усмихна. — Може да означава и друго, докторе.

— И него да са го изчезнали — казах аз.

Политоу сви рамене.

— Може би — казах аз, — но засега няма друг на хоризонта. Всичко, което можете да ми кажете за него, ще е от полза.

— Няма кой знае какво. Дори и след като баджанакът ми ме върза с компютъра на неговия зет, голямата клечка. — Той щракна с пръсти. — Както казахте, този тип го няма. След като сградата е опразнена, не се появява друг адрес. Няма следа да е живял в някой от петте района или изобщо в щата Ню Йорк. Няма данъчни следи, сделки с недвижими имоти, шофьорски книжки, нищо. Мога да ви дам само общо физическо описание от преди осем години и факта, че когато го разпитвах, той съдействаше. И то само защото ако не съдействаше, щях да си спомня. Говорих с него само веднъж — рутинен разпит, както с всички наематели.