Агенцията [bg]

— Вече изхвърлих мобилния телефон, майко. Така че не си и помисляй да връщаш Гласа.

Ако се беше обадила вчера, сега щеше да крещи на нея.

— Винаги можем да ти намерим нов.

— Бърз въпрос, мамо. — Тя мразеше думата „мамо“, едва понасяше „майко“. Би предпочела да я нарича Севърънс, въпреки че беше единственият й син. Това той добре знаеше. — Ако трябваше да изпратиш някого на опасна експедиция, да кажем, в „Съдърн Рийч“, как щеше да го накараш да запази спокойствие и самообладание? Какви средства би използвала?

— Обичайните неща, Джон. Но не ми харесва, че ми говориш с този тон.

— Обичайните неща? Като хипноза, може би? Подкрепена с предварително кондициониране в Централата?

Той говореше тихо, въпреки че изпитваше желание да се разкрещи. Кафенето му харесваше. Не искаше да го помолят да напусне.

Пауза.

— Да, би могла да влезе в играта, но само при строги правила и предпазни мерки, единствено за доброто на обекта.

— Може би обектът би предпочел да има избор. Да не се превръща в играчка с дистанционно управление.

Може би би предпочел да не служи за морско свинче; да знае, че надеждите, желанията и нимпулсите му са си негови надежди, желания и импулси.

— Обектът може да не разполага с информацията или погледа да участва в решението. Обектът може да има нужда от имунизация, от ваксина.

— Срещу какво?

— Срещу много неща. Въпреки че при първия сигнал, че се случва нещо сериозно, бихме те изтеглили и изпратили екип.

— Какво например? Какво бихте сметнали за сериозно?

— Каквото би могло да се случи.

Вбесяващо неясно, както винаги. Взимаше решения вместо него, както винаги. В момента през него струеше колкото собственото му раздразнение, толкова и това на баща му; призраците на всички спорове на масата за хранене или в дневната. Реши все пак да излезе и да говори на улицата, като застана точно до входа на заведението. Нямаше много хора — повечето сигурно бяха още на църква или се друсаха.

— Джак казваше, че ако не дадеш на агента цялата информация, която му е необходима, по-добре да си отрежеш крака — каза той. — Операцията е провалена.

— Твоята операция не е провалена, Джон — отвърна тя с известна настойчивост. — Все още си там. Имаш връзка с нас. С мен. Няма да те изоставим.

— Чудесно, но не мисля, че „ние“ означава Централата. Мисля, че ти имаш някаква тайна фракция в Централата, при това неефективна. Твоят Глас забърка голяма каша, като се опита да изхвърли помощник-директора. Дайте й още една седмица и аз ще стана административен сътрудник на Грейс.