![Готвачът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/5/gotvacht-bg-download.jpg)
Готвачът [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Дилало Макс
- Серия: Кейлъб Руни #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-2331-8
- Переводчик: Ирина Денева-Слав
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Готвачът [bg]». Краткое содержание книги:
Не мога да повярвам какви ги плещи. Обръщам се към Ангъс. Около него са се събрали поне шестима агенти, обездвижили са го, обискират го, режат тиксото от китките му и му слагат белезници. Други шестима стоят до Морган.
— Но си довел цяла армия — изтъквам аз — за един незначителен арест?
Морган отвръща:
— Два ареста.
Залива ме вълна на облекчение.
— Слава богу! — възкликвам.
Когато написах на ФБР съобщение за срещата ми с Ангъс тази вечер, им споделих всичко, което бяха научил за Дейвид Нийдъм. Във възторг съм, че Морган е прочел цялото съобщение.
— Не ме разбра — пояснява той. — Кейлъб Джеймс Руни… ти си арестуван. За възпрепятстване на федерално разследване.
Момент. Чакайте малко. Наистина ли каза…
Шестимата агенти от двете му страни пристъпват към мен.
Отстъпвам инстинктивно назад.
— Аз… какво?
А той казва само:
— Имаш право да запазиш мълчание.
— Това майтап ли е? Аз не съм възпрепятствал разследването ви. Мамка му, проведох го вместо вас!
Той обаче продължава да ми чете правата с монотонен глас, сериозен като монах.
— Всичко, което кажеш, може и ще бъде използвано срещу теб.
Агентите му продължават да вървят към мен. Виждам как един от тях вади чифт белезници. Сребристият метал проблясва под светлината на прожектора.
— Господине, обърнете се, моля — нарежда агентът, — и сложете ръце на гърба си.
Не… не! Това са безобразни глупости. Марди Гра започва утре. По-близо съм от всякога до разкриването на Дейвид Нийдъм и откачения му заговор. И да оставя федералните костюмари да ме спрат точно в този момент? Няма да стане.
Което ми дава идея.
Може да ги взема със себе си.
— Господине — повтаря агентът по-силно. — Казах да се обърнете и да сложите ръце…
— Да, да, добре — склонявам. И съвсем бавно се подчинявам.
Докато се обръщам, поглеждам към колата си. Само на няколко метра съм от нея. Вратата е открехната. Лампата в купето свети. Понеже ключовете са в контакта, се чува тихият предупредителен сигнал за отворена врата.
Аз се хвърлям към автомобила. Скачам вътре, затръшвам вратата след себе си и я заключвам — всичко с едно бързо движение.
Отвън чувам приглушени безразборни викове, които съвсем заглъхват, когато запалвам двигателя.
Включвам на скорост и натискам газта. Агентите се пръсват пред мен като стреснати гълъби, а изпод гумите ми хвръква чакъл.
Превключвам на задна, завъртам рязко волана и настъпвам газта още по-силно.
Колата се понася с ръмжене назад, през тесния мост. Въртя волана и одрасквам парапета — веднъж, два пъти, — преди да я овладея и да я изправя.
Щом минавам канала, непохватно правя половин обратен завой. Превключвам на предна скорост и се махам оттам. Скоро фуча по пълния с дупки страничен път, който върви паралелно на канала в посоката, от която дойдох.
Почти ми се вие свят от вълнение. След няколко пресечки обаче това чувство започва да избледнява. Нещо не е наред.
Намалявам и се заслушвам. Не чувам сирени.
Поглеждам в огледалото за обратно виждане. Не виждам джипове.
Сериозно?
Разчитах, че федералните ще тръгнат след мен! Планът ми беше да ги предизвиквам да ме подгонят… и да ме гонят чак до тайната квартира. Какво стана?
Може би Морган е блъфирал за ареста. Или е решил, че не си струва усилието да ме гонят, предвид оскъдните му ресурси. Не знам дали да се радвам, че не е наредил да ме последват, или… да се изплаша, защото съм останал сам.
Да вървят по дяволите. Сам успях да стигна дотук. Ако Ангъс ми е казал истината — а аз искрено се надявам да е така, — отивам в тайната квартира.
Както се оказва, без помощ. Без подкрепления.
Което значи, че нямам право на грешки.
И на втори шанс.
Глава 66
Флъд[18] Стрийт. Не е най-удачното име за улица в Ню Орлиънс. Все едно да има „Земетръс Авеню“ в Сан Франциско или булевард „Торнадо“ някъде из Канзас.
Само че, когато последвах указанията на Ангъс, аз се озовавах точно на Флъд Стрийт. И успях да стигна за тринайсет минути.
Все още съм малко притеснен от факта, че федералните не ме подгониха. И все повече ми се приисква да имах някакво подкрепление, докато навлизам в този зловещо притихнал квартал. По-рано опитах да звънна на стария си шеф Кънингам, но обажданията се пренасочваха директно към гласовата поща — за момент си помислих дали да не се обадя на 911, ала после се отказах при мисълта за пропилените в обяснения минути, докато разказвам на диспечера какво съм научил и какво става.
18
Flood — наводнение (англ.). — Бел. прев.