Диамантът на Венеция [bg]

— Какви са тези глупости? Никога не съм чувала за вашия господар! Значи той не би могъл да има нищо, представляващо какъвто и да било интерес за мен и…

Кратка пауза.

— Сигурна ли сте?

— Напълно — а после, вече шепнешком: — И не си въобразявайте, че не прозирам през глупавите ви номера!

— Значи да приема, че нямате нужда от това, така ли?

Карю бръкна в ризата си извади оттам розовата бродирана торбичка.

Анета само я погледна и веднага се спусна към него.

— Ладро! — Опита се да я измъкне от него през решетката. — Крадец! Откъде взехте това! Веднага ми го дайте!

Но Карю беше по-бърз от нея. Веднъж показал торбичката, той я дръпна и я вдигна нагоре, далече от ръцете й, като я поклащаше изкусително.

— Сестро? — обади се сестра Катерина, изтръгната от приятната си дрямка от настъпилата шумотевица. — Наред ли е всичко при теб?

При звука на този глас и двамата замръзнаха по местата си.

— Да, синьора, всичко е наред — подвикна през рамо Анета към монахинята, която се беше надигнала леко от пейката си.

— Но защо толкова се бави този глупак? — промърмори сестра Катерина. Лицето й под черната шапка ги изгледа отегчено от другия край на залата. Като че ли се колебаеше, чудеше се какво да прави.

— Просто… въпросът е по-сложен, синьора — отговори Анета, внезапно осъзнала, че на всяка цена трябва да държи Катерина далече от тях. — Става въпрос за зестрата ми. Бяхте напълно права за това, синьора. Моля ви, ей сега ще приключим разговора!

— Е, добре — кимна Катерина, обхваната от вродената си леност, и пак седна. — Но все пак кажете му да побърза, сестро — допълни жалостиво. — Не мога да седя тук цял ден, нали?

В този момент Карю й подаде торбичката през решетката и каза:

— Изпуснахте я. Вчера в градината. Побягнахте, преди да успея да ви я подам.

Анета пое торбичката си. Първоначално нищо не каза, просто я прие. Той се загледа в пръстите й как се плъзнаха по твърдата бродерия, прегънаха я, а после тя вдигна торбичката до ухото си, като че ли се ослушваше за нещо.

— Не съм вземал нищо оттам — побърза да поясни той. — Когато я открих, беше съвсем празна.

— Празна ли? — Пръстите на Анета трепереха толкова силно, че колкото и да се стараеше, не можеше да разхлаби връзките на торбичката. — Значи не сте гледали достатъчно внимателно — добави, втренчена като замаяна в него. — Имате ли изобщо някаква представа колко търсих тази торбичка? Преобърнах целия манастир с главата надолу.

Най-накрая тя успя да разхлаби връзките. После обаче дръпна леко коприната, с която беше поръбен горния край, и я отдели от кадифето. Бръкна внимателно с палец и показалец в дупчицата, която се отвори, и извади оттам сгънато парче хартия. Вдигна го, за да му го покаже.