Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Романы для взрослых » Отразена в теб
Отразена в теб - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отразена в теб

Электронная книга - «Отразена в теб». Краткое содержание книги:

Отразена в теб е като шеметно изкачване на върхове сред облаците - оставя те без дъх, в отчаяна нужда от глътка кислород. Чувствената история на Ева и Гидиън от Открита пред теб продължава във втората част на порезицата Кросфайър, категорично определян като еротичен романс, който не бива да пропускате.
Гидиър Крос беше пожарът, който ме изгаряше с пламъците на най-тъмната наслада. Не можех да стоя далеч. Не исках. Той беше моят наркотик... моята страст... моето желание... Беше мой.
И двамата имахме рани, останали в душите ни от мрачното минало. Между нас нямаше как да се получи. Беше прекалено трудно, непоносимо болезнено... но имахме и невероятни мигове, когато сме в пълна хармония.
1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 131
Перейти на страницу:

— Кари! — Спуснах се към него и пъхнах дланта си в неговата. — Тук съм.

Той ме сграбчи толкова силно, че заболя.

— Ева!

— Извинявай, че се забавих. Бях си оставила телефона. Нямах представа… Ако знаех, щях да дойда веднага.

— Няма нищо. Вече си тук — промълви той и преглътна трудно. — Господи… Всичко ме боли.

— Ще извикам сестрата — каза Гидиън, прокара ръка по гърба ми и тихо излезе от стаята.

Видях на поставката малка кана с вода и чаша със сламка.

— Жаден ли си?

— Много.

— Мога ли да те повдигна? Или не бива?

Страхувах се да не направя нещо, което да му причини болка.

— Можеш.

Взех дистанционното, оставено близо до него, и повдигнах горната част на леглото, така че да застане в полуседнало положение. След това поднесох сламката към устните му и той започна жадно да пие.

После въздъхна и се отпусна назад.

— Толкова се радвам да те видя, бебчо.

— Какво, по дяволите, стана?

Оставих празната чаша и отново го хванах за ръката.

— Да пукна, ако знам. — Гласът му беше слаб, почти шептеше. — Някой ме нападна. С бейзболна бухалка.

— С бухалка?

Само при мисълта за това физически ми прилоша. Повдигна ми се от жестокостта, от насилието.

— Някой ненормален ли беше?

— Разбира се — отвърна рязко той и от болка по челото му се появи дълбока бръчка.

Отстъпих леко назад.

— Съжалявам.

— Недей! По дяволите! Аз… — започна той и затвори очи. — Изтощен съм.

Точно в този момент се появи сестрата, на престилката й имаше изрисувани медицински шпатули и слушалки, които приличаха на анимационни герои. Беше млада и красива, с черна коса и тъмни очи. Прегледа Кари, премери кръвното му и натисна един бутон, който се намираше върху страничната преграда на леглото.

— Можеш да го натискаш на всеки тридесет минути и така ще получаваш лекарство против болката — обясни му тя. — Просто натисни бутона. Няма да ти подаде доза, ако не е минало необходимото време, така че не се притеснявай, няма опасност да го натискаш прекалено често.

— Дори веднъж е прекалено често — измърмори той и ме погледна.

Разбрах нежеланието му, Кари се пристрастяваше лесно. Преди време се беше плъзнал по наклонената плоскост на наркотиците, преди да успея да го вразумя.

Сега обаче изпитах облекчение, когато видях, че лекарството изглади бръчките от болка по лицето му и дишането му стана по-дълбоко и по-равномерно.

Сестрата ме погледна.

— Трябва да си почива. Елате във времето за посещение.

Кари ме погледна отчаяно.

— Не си отивай.

— Никъде няма да ходи — обади се Гидиън, който току-що беше влязъл в стаята. — Уредих да донесат походно легло за тази вечер.

Мислех, че е невъзможно да обичам Гидиън повече, отколкото вече го обичах, но той винаги намираше начин да ми докаже, че греша.

Сестрата се усмихна свенливо към Гидиън.

— Бихте ли донесли още вода за Кари? — помолих я аз и забелязах с какво нежелание откъсна поглед от гаджето ми, за да се обърне към мен.

Взе каната и излезе от стаята.

Гидиън се приближи до леглото на Кари и попита:

— Кажи ми какво се случи.

Кари въздъхна:

— Двамата с Трей излязохме в петък вечерта, но той трябваше да си тръгне рано. Реших да го изпратя до таксито, но пред клуба беше пълно с хора, затова завихме зад ъгъла. Таксито тъкмо беше тръгнало, когато някой ме блъсна отзад по главата. Повали ме на земята и ме удари още няколко пъти. Нямах никаква възможност да се защитя.

Ръцете ми се разтрепериха и Кари прокара палец по дланта ми.

— Ей! — прошепна той. — Това ми е за урок. Да не гоня чужди мацки и да не си завирам онази работа там, където не трябва.

— Какво?

Очите на Кари изведнъж се затвориха и след минута вече беше ясно, че е заспал. Хвърлих безпомощен поглед към Гидиън, който стоеше от другата страна на леглото.

— Ще се опитам да разбера какво е станало — каза той. — Ела с мен навън за малко.

Последвах го, но няколко пъти се обръщах назад, за да погледна Кари.

1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 131
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)