Отразена в теб

Отидохме на разходка по брега.

Облякох една пижама на Гидиън, навих крачолите, а отгоре си сложих белия потник, което не беше особено прилично облекло, като се има предвид, че сутиенът ми бе отпътувал обратно за Ню Йорк заедно с мобилния телефон на Гидиън.

— Сигурно съм умрял и съм се преселил в рая — заяви той и хвърли поглед към гърдите ми, докато се разхождахме по брега, — вървя до жената от мокрите ми тийнейджърски сънища и тя е само моя.

Бутнах го леко с рамо.

— Как можеш в рамките само на един час от страхотен романтик да се превърнеш в невъзможен циник?

— Просто още една от многобройните ми дарби.

Погледът му отново се плъзна по зърната на гърдите ми, които бяха настръхнали от океанския бриз. Стисна ръката ми и въздъхна с театрална усмивка:

— В рая заедно с моето ангелче! Нищо не може да е по-прекрасно от това.

Бях напълно съгласна. Плажът тук таеше мрачна и необуздана красота, която ми напомняше за мъжа, чиято ръка държах в момента. Шумът на прибоя и крясъците на чайките ме изпълваха с неописуемо чувство на удовлетворение. Студената вода плискаше краката ми, а вятърът рошеше косата около лицето ми. Отдавна не се бях чувствала толкова добре и бях благодарна на Гидиън за времето, в което можехме да се наслаждаваме един на друг далече от всички останали. Чувствахме се прекрасно, когато бяхме само двамата.

— Май ти харесва тук — отбеляза той.

— Винаги ми е харесвало да съм близо до вода. Вторият съпруг на майка ми имаше къща край едно езеро. Спомням си как двете с нея се разхождахме там и си мечтаех, че един ден ще си купя къща на брега.

Пусна ръката ми и ме прегърна през раменете.

— Хайде да го направим. Какво ще кажеш за тази къща? Харесва ли ти?

Погледнах го, беше много красив, докато вятърът развяваше косата му.

— Продава ли се?

Той се загледа в плажа, който се простираше пред нас.

— Всичко се продава за определена цена.

— На теб харесва ли ти?

— Цялото това бяло е малко студено, макар че спалнята ми харесва точно така, както е. Можем да променим всичко останало. Да го направим по като за нас.

— Нас — повторих аз и се запитах какво ли означава това. Харесвах класическата елегантност на апартамента му. Мисля, че и той се чувстваше добре в моето жилище, което беше по-съвременно. Ако се съчетаят двете… — Купуването на обща собственост си е голяма крачка.

— Неизбежна крачка — поправи ме той. — Ти сама каза на доктор Питърсън, че за провал не може да става и дума.

— Да, казах го.