Виждам те [bg]

– 21 –

Ник вдигна поглед от бюрото си и видя приближаващата го Кели. Сутрешната среща беше свършила преди малко, но инспекторът вече беше разхлабил вратовръзката и беше разкопчал горното копче на ризата си. Полицайката беше наясно, че до обяд вратовръзката му щеше да е махната изцяло и прибрана в джоба на сакото му, в случай че шефът се отбиеше.

– Акаунтът, който направи в уебсайта, е анулиран. Току-що се опитах да вляза, за да проверя какви нови профили са били добавени, но системата ме изхвърли. – Кели не можеше да се спре да влиза в сайта през час, дори посегна към телефона си, когато се събуди в ранните часове на тази сутрин. Стомахът ѝ се свиваше всеки път, в който влезеше и видеше съобщението добавени са нови профили! , защото това означаваше, че още жени бяха в опасност, че потенциалните жертви се бяха увеличили. Уебсайтът се разрастваше много по-бързо, отколкото разследването напредваше, и вчерашният провал в Амършам не им донесе никаква полза. Кредитната карта на Джеймс Станфорд беше клонирана преди година; мъжът беше изгубил портфейла си – или му го бяха откраднали – и в резултат на това беше станал жертва на кражба на самоличност. Пощенският център на Олд Глостър Роуд беше последното от редица престъпления, което включваше данните на кредитната му карта, които без съмнение бяха продадени няколко пъти и ЕРУ съвсем не беше по-близо до намирането на човека, който набелязваше жените в Лондон.

Стените на залата за брифинг бяха покрити с техни снимки – някои от тях бяха идентифицирани, други все още не, – а в уебсайта постоянно биваха добавяни още профили. Тази сутрин след брифинга Кели се опита да се логне, пръстите ѝ намираха правилните символи автоматично.