Защото те обичам [bg]
- Автор: Мюссо Гийом
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-002-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Защото те обичам [bg]». Краткое содержание книги:
Една вечер Никол му съобщи, че е бременна и той усети щастие.
Роди им се момче, а три години след това и второ.
И годините почнаха да се нижат…
В една юлска привечер, десет години след началото на тази история, на лондонското летище „Хийтроу“ се състоя странна среща.
През това лято Марк и Никол си взеха по-продължителен отпуск, за да покажат на своите синове — осемгодишния Тео и петгодишния Сам — чудесата на Стария континент. След като посетиха Атина, Флоренция, Париж и Лондон, семейството се готвеше да отлети за Лисабон.
— Хайде ела, Сами! — подхвърли Марк, повдигайки момченцето, за да го сложи на раменете си, а в това време Никол хвана Тео за ръката. Така подредени, четиримата стъпиха на ескалатора, за да отидат в зоната за отвеждане към самолета.
Едно семейство слизаше в обратната посока. Мъжът, явно южноамериканец, не откъсваше очи от жена си и дъщеря си, красиво момиченце с бакърен цвят на кожата.
Когато двете семейства се изравниха, Марк за момент срещна погледа на жената и разпозна в нея Алисън Харисън. Тя се беше променила. Някогашната блондинка с ъгловато лице, с източено тяло и с маниерна походка се беше разхубавила: с кестенява коса и със закръглени форми, които й придаваха спокойно изражение. Само очите й си бяха същите.
Марк често се беше питал какво е станало с Алисън. Няколко месеца след предполагаемата й смърт беше чел в някакъв вестник, че вдовицата на Ричард Харисън била хванала здраво юздите на империята „Грийн Крос“ след трагичното изчезване на нейната заварена дъщеря.
И това бе всичко.
Алисън се беше разделила с пресата, след като в продължение на много години бе фигурирала на първите страници на всекидневниците по света.
Когато впоследствие се питаше какви чувства му вдъхва тя, Марк не изпитваше никаква горчивина и дори му се искаше тя вече да се е успокоила.
При срещата на ескалатора Марк разбра, че бившата наследница е преустроила живота си под друга самоличност, че живее с пилота на хеликоптера, който й бе помогнал да се разгласи новината за мнимата й смърт, и че сега тя изглеждаше щастлива.
Алисън също го беше познала. След като се вгледаха един в друг, всеки от тях можа да съзре в очите на другия отражението на всичко това, което изпитваха.
Епилог №2
Тяхната история…
Иви и Конър
Чикаго
Иви излезе тичешком от болницата и се качи в таксито, което я чакаше от двайсет минути. Каза на шофьора адреса на един ресторант на „Магнифисънт Майл“, а след това, понеже беше по бяла престилка, взе да сменя дрехите си на задната седалка.
Бяха изминали десет години след първата й среща с Конър. Някогашната прилична на жив скелет девойка сега беше красива двайсет и пет годишна жена. Преди два месеца бе получила своята диплома по медицина и тъкмо тази седмица започваше първата година на стажа й в отделението за тежки изгаряния към Презвитерианската болница в Чикаго. Същото място, където доста години преди това Конър беше лекуван, след като бе нападнат. Едно не съвсем случайно съвпадение…
Иви направи всичко възможно, за да получи този пост. Тя желаеше да остане в града, където Конър бе роден и бе прекарал детството си, да стъпва там, където той е минавал, да гледа това, което той е виждал, да изстрада неговите страдания, така че в крайна сметка да се слее с него.
Тя бе поканила Конър на ресторант, за да отпразнува дипломирането си. Това беше начин да му благодари за всичко, което бе сторил за нея през изминалите десет години: че винаги бе присъствал в нейния живот, че бе осигурявал издръжката й, за да може да следва, че я беше въвел във фамилния кръг, който бяха си създали с Марк и Никол.
А тя имаше да му направи и едно признание.
Нещо, което тежеше отдавна на сърцето й…
Два дена преди това по време на показна визитация, предназначена за новия персонал, Иви срещна доайенката на болницата Лорина Маккормик, която в миналото ръководеше отделението за тежки изгаряния. Без да я е виждала преди това, Иви вече знаеше коя е. Конър й беше говорил за нея и за нейната всеотдайност при лечението му.
— Ако съм все още на този свят, то е благодарение на нея — беше споделил той пред Иви в един от редките моменти на откровение.
Иви очакваше с любопитство да срещне тази лекарка. За нейна изненада тя я изгледа със смущаваща настойчивост, при все че я познаваше.