По-добре мъртви
- Автор: Чайлд Ли, Чайлд Андрю
- Серия: Джак Ричър #26
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-527-6
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-добре мъртви». Краткое содержание книги:
Няколко минути по-късно Ричър се насочва към близкия град който определено е виждал и по-добри времена. До него седи Микаела Фентън. Тя е агент на ФБР и е инсценирала катастрофата за да се опита да открие своя брат близнак, който се е забъркал с опасни хора. Лидерът им е пуснал дълбоки корени в града и го управлява от сенките. Ричър ще трябва да направи невъзможното за да се срещне с него. А да получи отговор на въпросите си ще му бъде още по-трудно. Защото хората в това враждебно място по скоро биха умрели, отколкото да разкрият тайните си.
Но те не знаят, че застане ли Джак Ричър срещу тях, по-добре да са мъртви.
Тази поредица води до пристрастяване.
Ню Йорк Таймс
– Каква точно сделка си сключил с него?
– Такава, която няма да му донесе каквото очаква.
– Защо?
– Защото ще го надхитря.
Фентън не отговори. Тя сложи глава на рамото ми, но разбрах, че не се кани да заспи. Долових напрежение в тялото ѝ.
– Ричър? – Тя повдигна глава. – Наистина ли ще се върнеш?
– Разчитай на това.
– Нямам право да те моля за каквото и да било, но когато се върнеш, ще ми помогнеш ли за нещо?
– За какво?
– Тялото на Майкъл. Помогни ми да го открия. Искам да го отнеса у дома. Да го погреба, както му е редът.
Не отговорих веднага. Молбата ѝ бе разбираема. Не виждах как мога да ѝ откажа. Но тялото на Майкъл можеше да бъде къде ли не. Погребано в пясъците на пустинята. Изгорено до неузнаваемост. Взривено на парчета. Не исках да се впускам в безнадеждно търсене, на което не му се вижда краят.
– Не се притеснявай – каза Фентън, сякаш прочела мислите ми. – Знам къде ще го открием. Онзи тип при Дървото каза "на обичайното място". Знам къде е това.
Под одеялото ставаше задушно. Фентън вдигна ръка, за да го отметне, но я спрях.
– Чакай малко – прошепнах ѝ. – Искам да те питам нещо. За Майкъл. Вярно ли е, че е обичал загадки? Мистериозни улики?
– Предполагам. Никога не съм обръщала внимание на подобни неща. Аз съм прекалено… буквална. Прекалено аналитична. Това е една от разликите между нас. Да вземем например кръстословиците. Майкъл ги обожаваше. Аз ги мразех. Прекалено педантична съм. Винаги мога да изброя десет причини защо отговорът не е този. Кръстословиците просто ме подлудяват.
Фентън не изчака да я попитам още нещо. Тя просто отметна одеялото. Лежахме един до друг и дишахме въздуха, който изведнъж ни се стори малко по-свеж. После тя сложи глава на рамото ми. Завъртя се настрани. Преметна ръка върху гърдите ми. Застина неподвижно, ако не се брои едва доловимото потрепване, пробягало по гръбнака ѝ. Вдигнах ръка и обвих рамото ѝ с длан. Тя зарови лице във врата ми. Косата ѝ ухаеше на лавандула. Пет пари не давах за неравната възглавница. За тънкия като лист хартия матрак. За твърдия под отдолу. Нощта в компанията на Фентън бе за предпочитане пред онази в моргата редом с тялото на онзи нещастник, подложен на аутопсия. Това бе сигурно. Макар че бих предпочел някое място далече от тук.
– Ричър? – гласът на Фентън прозвуча по-тихо от преди. – Наистина ли всичко ще се оправи?
– Да – отвърнах аз. – За нас.
43.
Усетих тялото на Фентън да се отпуска и дишането ѝ да става все по-бавно и дълбоко. Но когато се опитах да последвам примера ѝ и да се унеса в сън, не извадих нейния късмет. Не веднага. Главата ми щеше да се пръсне от въпроси. И съмнения. За Дендонкър. За целия театър, който играехме. Аз едва не бях причинил отвличането му. И бях убил част от хората му. Бях подпалил фирмата му. Бях проникнал в тайния му щаб. Той би трябвало да ми е бесен. Изпълнен с гняв и омраза. А вместо това ми правеше предложение, сякаш се бях явил на събеседване за работа в сладкарница. Явно пропусках нещо. Нямаше друго обяснение. И нямах представа колко значимо е това, което пропускам.
Дендонкър спокойно можеше да изпрати някого от екипа си контрабандисти да достави бомбата. Екип, който отдавна работеше заедно и към който Фентън се бе присъединила преди време. Това щеше да бъде най-лесното решение за него. Най-логичното. Той обаче не бе поел в тази посока. Нещо повече, Дендонкър бе положил съзнателни усилия да я избегне. При това не веднъж, а два пъти. Първо, когато бе наел Майкъл да транспортира бомбата, макар специалността му да бе съвсем друга. А сега бе избрал мен. Дендонкър бе твърдо решил да раздели операцията на отделни етапи, които да изолира един от друг. Това бе очевидно. Но то не се връзваше с идеята на Майкъл за невинен протест.
Предположих, че зад всичко това се крие още нещо. Някой друг се бе свързал с Дендонкър. Някой, който възнамеряваше да хвърли в хаос тържествата по случай Деня на ветераните. И който разполагаше с достатъчно дълбоки джобове, за да убеди Дендонкър да играе по свирката му. Или с достатъчно голяма тояга, за да го принуди. Дендонкър вече имаше Майкъл. Човекът на Фентън бе заявил, че Дендонкър е наел Майкъл, за да му помогне с продажбата на сухопътни мини. Не се съмнявах, че за Дендонкър не е представлявало никакъв проблем да убеди Майкъл, че протестът всъщност е негова идея. В резултат на което Майкъл бе създал тези устройства. Бе ги проектирал. Сглобил. Изпробвал. Но после се бе случило нещо. Майкъл се бе уплашил. И бе изпратил онова SOS съобщение до сестра си.