По-добре мъртви

Фентън вдигна свободната си ръка, посочи ухото си, после описа кръг, обхващайки стаята.

– Мога само да ти благодаря. И да ти се извиня, че те забърках в тази история.

– Няма нищо – отвърнах аз, взех матрака и го разположих на пода, на два метра от леглото. – Не се притеснявай. – Повторих сигнала ѝ, който означаваше, че е възможно някой да ни подслушва. – Сключих сделка с Дендонкър. Ще свърша една работа, след което ще пусне и двама ни.

– О! – Фентън завъртя театрално очи. – Добре. Това наистина ме успокоява.

Отидох до тоалетната и когато се върнах, видях, че тя е свалила матрака от леглото си и го е разположила на пода до моя. Бе простряла чаршафа си така, че да покрива половината от двата матрака, и ми бе дала едната си възглавница.

– Ще загасиш ли лампата? – попита Фентън.

Натиснах ключа и тръгнах бавно напред, докато кракът ми не опря в матрака. Легнах и сложих глава върху възглавницата, но не събух обувките си. Исках да съм готов за онова, което ще ми донесе утрото, каквото и да е то. Не изпитвах никакво доверие към Дендонкър. И нямах абсолютно никакъв проблем да си представя как Мансур и приятелчетата му замислят някоя тъпа комбинация как да се отърват от мен.

Миг по-късно Фентън седна на своя матрак. Чух как патерицата ѝ изтрака по пода. Усетих я да ляга до мен. Тя остана неподвижна за секунда, след което се приближи към моята половина на импровизираното легло. Долепи се до мен. Почувствах топлия ѝ дъх върху врата си. После Фентън потрепна рязко, сякаш бе получила конвулсии. Нещо падна върху главата ми. Нещо, което вонеше ужасно. На смесица от дизелово гориво и мухъл. Беше одеялото ѝ. Ако съдех по теглото му, тя го бе сгънала няколко пъти. За да приглуши звука.

– Къде сме? – прошепна Фентън.

– Не знаеш ли? – отвърнах ѝ също шепнешком.

– Сложиха ми качулка на главата. Накараха ме да сляза по някаква стълба. Имах чувството, че съм попаднала в тунел. В другия му край пак имаше стълби.

– Ние сме в Мексико. Тунелът всъщност е голяма канализационна тръба, която минава под границата.

– Как разбра за него?

– Много съм добър в издирването на хора, забрави ли?

– Каза, че си много добър в залавянето на хора. Този път май нас ни заловиха.

– Не се тревожи. Това е временно.

– Защо дойде?

– Чух, че си загазила. И реших, че ти би направила същото за мен.

– Дойде да ми помогнеш ли?

– И да намеря Дендонкър.

Фентън въздъхна.

– Надявах се… Не, забрави! Това е глупаво!

– Кое?

– Надявах се да донесеш новини. За Майкъл. Че е жив.

Не казах нищо.

– Е – попита Фентън след малко, – какво следва оттук нататък?

– Дендонкър ще ме пусне утре сутринта. Ще се върна за теб.

– Смяташ ли, че ще ме остави жива достатъчно дълго?

– Гарантирам ти го.

– Защо му е да го прави?

– Убеден е, че се налага. За да получи това, което иска.