Нещо гнило в Ел Ей [bg]

— Какво ли искат от него? Едва ли са пари.

— Не знам. Какво би могла да направи най-голямата кинозвезда на Америка, което те не биха могли да сторят сами?

— Мислиш ли, че и Регенстайн е замесен?

— Той беше в дома на Ванс предната нощ и спореха за нещо.

— Предната нощ? Откъде знаеш?

— Върнах колата на Арингтън в гаража. Бях там, когато Регенстайн и още някой пристигнаха. Надникнах през прозореца.

— Кой е другият?

— Около четиридесетгодишен, червенокос, на външен вид ирландец.

— Звучи ми като Били О’Хара — бивше ченге, шеф на службата на сигурност към „Центурион Студиос“. — Рик се намръщи.

— Може Регенстайн да не е замесен и те да използват О’Хара, за да си върнат Арингтън.

— Възможно е.

— Що за човек е О’Хара?

— Беше свястно ченге, много амбициозен, обича вниманието на медиите. Ядоса се, когато повишиха някои от нашите в лейтенанти, а него го забравиха. Мисля, че тогава избяга в „Центурион“. Беше преди пет-шест години. Ако беше останал в управлението, щеше да се изкачи много високо.

— Може ли човек като него да санкционира отвличане?

Рик поклати глава.

— Предполагам не, но само предполагам. Не го познавам чак толкова добре. Той постъпи след мен.

— Напоследък сме в застой, не мислиш ли?

— Ами… не знам. Копаем наоколо, нещо може да изскочи. Колдър е човекът, който може да ни отвори вратата. Ти го познаваш най-добре. Какво е необходимо, за да застане на наша страна?

— Безпокоя се, че това може да бъде само смъртта на Арингтън. Господи, мисля, че това би го накарало. Секретарката му веднъж ми обясни психиката на кинозвездите — те мислят само за кариерата си, нищо друго не обичат толкова силно.

— Значи не вярваш, че той обича жена си?

— Според теорията на Бети той я обича, но тя не е толкова важна за него, колкото необходимостта да остане звезда. Разбира се, това си е само нейна теория.

— От друга страна — напомни Рик, — тя познава Ванс Колдър по-добре от мен и теб взети заедно.

— Да. Можем само да се надяваме, че бърка — отговори Стоун. — Ей, я чакай… как се разбирате с Барбара?

Рик се поусмихна.

— Благодаря, много добре.

— Знаех, че ще я харесаш.

— Ти си бил много тънък психолог. Трябваше да си детектив.