Бунт [bg]

Обаче кръстоносните походи съвсем не интересуваха стария благородник.

— На краля му предстои трудна сесия в парламента — каза той на Робърт и поклати енергично глава. — Да, наистина.

Слабият, добре облечен мъж срещу Робърт многозначително се прокашля и го изгледа предупредително.

— Знаете, че съм прав! — викна насреща му старият човек. — Крал Едуард не трябваше да изпраща брат си да се разправя вместо него с Филип. Ако сам беше отишъл, сега нямаше да бъде изправен пред загуба на английското управление в Гаскония.

— От това, което чух — каза Робърт, поглеждайки ту единия, ту другия, — отстъпването на земите на краля в Гаскония е само временно, докато бъде сключено мирно споразумение с крал Филип. Направено е като жест на добра воля.

— Това я вярно — подчерта слабият мъж. — Крал Едуард ще върне пленените кораби и ще отстъпи херцогството. Когато отиде във Франция да сключи мир с Филип, той ще си получи обратно Гаскония. Това са условията, договорени от граф Едмънд в Париж.

— Как пък не! — реагира остро благородникът. — Първо на първо, не се ли запитвате как два търговски кораба са успели да разгромят френската флота?

Слабият мъж се намръщи.

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че това беше капан и нашият крал влезе право в него! Още отначало на царуването си Филип даде ясно да се разбере, че не иска един английски крал да управлява която и да било част от Франция. Казал е на капитаните на тези кораби да се оставят да бъдат пленени, за да има претекст за предаването на Гаскония.

— Това е нелепо — възрази слабият мъж, обаче тонът му не беше много убедителен.

— Знам също защо крал Едуард се съгласи толкова бързо с условията на Филип — каза старецът, посочи с ножа си към подиума, където седеше кралят заедно с приближените си, и повдигна рунтавите си вежди. — Заради обещанието за млада плът.

Робърт се наведе напред в очакване той да продължи. Беше чул слуха, че има споразумение за женитба като част от преговорите с французите срещу отстъпването на Гаскония, но той не беше потвърден.

— Сестрата на крал Филип, принцеса Маргьорит — прошепна с готовност старият човек и закима на Робърт. — Няма да чакат и ден, след като навърши тринадесет. Помни ми думата. Нашият крал размени обширните си френски земи за тясна френска дупка. — Пъхна ножа си в кърваво парче говеждо и го облиза. Без да обръща внимание на тези, които бяха дочули думите му, стана от масата и изчезна сред шумната тълпа.

Слабият мъж започна да шепне нещо на седналия до него.

Робърт погледна брат си и промърмори.