Бунт [bg]

След рицарите следваха оръженосците, събрали останалото след турнира — пречупени копия и мечове, разбити щитове и носилка с един замаян и окървавен мъж. За останалата екипировка използваха товарни коне. Известно време из калните улици отвъд Смитфийлд ги съпровождаха бледи деца, които се опитваха да изпросят по някоя дребна монета. Сега шествието навлизаше в покрайнините и минаваше през тишината на овощни градини, където белите цветове се сипеха от ветреца като сняг.

Робърт, който яздеше задно с брат си и оръженосците им, погледна надолу към стъпканите в калта от безброй стъпки и копита цветове. Той и хората му се намираха далеч назад в шествието заедно с други чуждестранни лордове и с онези, които някога са били приближени на краля, но сега се бяха оказали в немилост. Бяха израснали с тази система от рангове и покровителства, където местата на централната маса в залата или най-добрите стаи в замъка се използваха като примамка за укротяване на непокорни васали или за поощрение на верни привърженици. Но тук, в Лондон, където беше пълно с благородници, като се започне от най-влиятелните графове в кралството и се стигне до най-алчните рицари, ламтящи за парченца земя и богатство, тези символи за положението на хората съществуваха сред сложен етикет, който Робърт не беше сигурен, че ще разбере някога. В Шотландия той просто бе свикнал да се чувства един от елита. Обаче тук определено се чувстваше не на място. В главата му прозвуча дрезгавият глас на дядо му, който му напомняше за славното му потекло, произтичащо от крале и лордове. Тази мисъл го накара да се поизправи на седлото.

Чуха се възторжени възгласи, когато един мъж се отдели с коня си от колоната на рицарите. Беше облечен в синьо с бяла лента, минаваща диагонално през гърба му — победителят в турнира, свалил от коня първия си противник, а след това — пречупил четиринадесет копия. Вдигна високо наградата си — красиво изработен кинжал — сред нови възторжени възгласи. Робърт се изненада, когато след последния двубой мъжът свали шлема си и застана пред кралската ложа, за да получи трофея си. Младият рицар едва ли бе на повече години от него. Червеният рубин, инкрустиран в дръжката на кинжала, проблесна за миг, а след това гордият млад мъж се скри от погледа му, погълнат обратно от редиците на рицарите. Когато шествието излезе от прикритието на овощните дървета, отляво се показа лондонският Тауър. Масивните стени на цитаделата на крал Едуард се издигаха до небето и се спускаха право надолу към рова под тях. Построена от Завоевателя, през вековете крепостта беше многократно разширявана от изредилите се след това крале, но на Робърт му бяха казали, че никой не бил направил толкова много, колкото Едуард през двадесетте години на царуване.