Пророчеството

— Те са стари приятели — каза Барак и широко се усмихна. — Така се замерят всеки ден през цялата зима. Много скоро ще отидат в близката кръчма, ще се напият и ще пеят стари песни, докато паднат от пейките. От години правят така.

— А с какво се занимават през лятото? — попита Силк.

— Замерват се с камъни — отвърна Барак. — Но пиенето, пеенето и падането от пейките си остава същото.

— Здравей, Барак — извика млада зеленоока жена от един висок прозорец. — Кога пак ще дойдеш да ме видиш?

Барак смутено наведе поглед и не отговори.

— Барак, тази дама говори на теб — обади се Гарион.

— Чух я — кратко отвърна Барак.

— Тя, изглежда, те познава — подметка Силк лукаво.

— Тя познава всички — каза Барак и се изчерви още повече. — Няма ли да продължим?

На следващия ъгъл група мъже, облечени в окъсани кожени дрехи, вървяха един след друг, тътрейки крака по улицата. Походката им представляваше странно клатушкане от крак на крак. Хората бързо им правеха път.

— Здравей, лорд Барак — монотонно пропя техният водач.

— Здравей, лорд Барак — извикаха всички едновременно, без да спират да се клатят.

Барак сковано се поклони.

— Да те закриля ръката на Белар — каза водачът им.

— Хвала на Белар, бога Мечка на Алория — извикаха останалите.

Барак отново се поклони и остана на мястото си, докато процесията отмине.

— Какви са тези? — попита Дурник.

— Последователи на култа към Мечката — отвърна Барак с отвращение. — Религиозни фанатици.

— Досадна група — обясни Силк. — Имат монашески ордени във всичките алорнски кралства. Отлични войници, но служат като инструмент в ръцете на Великия жрец на Белар. Прекарват времето си в ритуали, военно обучение и участвуват в местните политически борби.

— Къде е онази Алория, за която приказваха? — попита Гарион.

— Навсякъде около нас — рече Барак с широк жест. — Алория някога е била всичките алорнски кралства, взети заедно. Тогава всички били един народ. Участниците в култа искат отново да ги обединят.

— Това не ми изглежда разумно — каза Дурник.

— Алория била разделена на кралства поради определена причина — напомни Барак. — Нещо е трябвало да бъде защитено и разделянето на Алория се оказало най-добрият начин да се постигне тази цел.

— Толкова ли важно е било това нещо? — попита Дурник.

— Най-важното на света — намеси се Силк. — Но хората от култа към Мечката, изглежда, често забравят това.

— Но то сега е откраднато, нали? — неочаквано рече Гарион: сдържаният глас в ума му му разкри връзката между онова, което Барак и Силк току-що бяха казали, и внезапния срив в собствения му живот. — Господин Улф търси точно това нещо.

Барак му хвърли бърз поглед и каза замислено:

— Момъкът е по-умен, отколкото предполагахме, Силк.

— Той е много умно момче — съгласи се Силк, — пък не е и трудно да свърже всички догадки в едно цяло. — Хитрото му лице беше станало сериозно. — Ти, разбира се, си прав, Гарион — каза той. — Все още не знаем как, но някой е успял да го открадне. И ако Белгарат подаде знак, алорнските крале няма да оставят камък върху камък на света, докато не си го възвърнат.