Фантастична светлина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Захариева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастична светлина». Краткое содержание книги:
Но за нещастие това е Ринсуинд. Най-нескопосаният и страхлив магьосник за последен път е бил забелязан в момента на падането си от ръба на Диска…
Багажът послушно отметна капак. Двуцветко порови сред торбите и кутийките вътре, докато намери гребен и огледалце и се зае да поправи нанесените от предната нощ щети. После строго изгледа Багажа.
— Предполагам, няма да искаш да ми кажеш какво си направил с Октаво?
Изражението на Багажа би могло да бъде описано само като дървено.
— Добре, Хайде, тогава.
Двуцветко излезе на дневна светлина, която беше малко по-прекалено ярка, отколкото би желал при сегашното си състояние, и безцелно се заскита по улицата. Всичко изглеждаше свежо и ново, дори миризмите, но като че ли повечето хора още спяха. Бяха прекарали дълга нощ.
Намери Ринсуинд в подножието на Кулата на Изкуството да надзирава група работници, които на бърза ръка бяха стъкмили нещо като кран върху покрива и спускаха каменните магьосници на земята. Изглежда му помагаше някаква маймунка, но Двуцветко не беше в настроение да се изненадва от каквото и да било.
— Ще могат ли отново да се превърнат в хора? — попита.
Ринсуинд се обърна.
— Какво? О, ти ли си? Не, вероятно не. Боя се, че и без това изтърваха горкия стар Уърт. Падна от петстотин фута върху калдаръм.
— Ще можеш ли да направиш нещо?
— Хубав алпинеум ще стане — Ринсуинд се обърна и махна на работниците.
— Много си весел — отбеляза Двуцветко, малко укоризнено. — Не си ли лягал?
— Странно, но не можах да заспя — отвърна Ринсуинд. — Излязох да глътна свеж въздух и понеже никой нямаше представа какво да прави, аз някак си събрах хората — и той посочи към библиотекаря, който се опита да хване ръката му, — и почнах да организирам нещата. Хубав ден, нали? Въздух като вино.
— Ринсуинд, решил съм да…
— Знаеш ли, мисля, че може да се запиша отново в Университета — весело го прекъсна Ринсуинд. — Мисля, че този път наистина мога да преуспея. Действително се виждам как овладявам магията и изкласявам страхотно добре. Казват, че ако завършиш с пълно отличие, много лесно се живее…
— Това е добре, защото…
— А има вече и много място на върха, сега след като всички шефове ще захванат да служат като статуи върху порталите, и…
— Отивам си у дома.
— …едно умно момче, видяло свят, би могло… какво?
— Уууук?
— Казах, че се връщам у дома — отговори Двуцветко, като любезно се опитваше да се отърве от библиотекаря, който се бе захванал да го пощи.
— Какъв дом? — удиви се Ринсуинд.
— Родният дом. Моя дом. Където живея — обясни стеснително Двуцветко. — Там, отвъд морето. Нали разбираш? Откъдето дойдох. Моля, престанете да правите това, ако обичате!
— О!
— Ууук?
Настана мълчание. После Двуцветко каза:
— Разбираш ли, снощи ми хрумна, помислих си, е, добре де там е работата, че цялото това пътуване и разглеждане е много хубаво, но също така може да се извлече много удивление от това, че си бил някъде. Нали знаеш, като си залепиш всички снимки в албум и си спомняш за това, което е било.
— Така ли?
— Ууук?
— Ами да. Най-важното като имаш много спомени е, че трябва да отидеш някъде след това, където можеш да си ги спомняш, нали разбираш? Трябва да спреш. Всъщност никъде не си бил, преди да си се прибрал у дома. Мисля, че това имам предвид.
Ринсуинд още веднъж прекара чутото през мозъка си. Като че ли не стана по-добро от това.
— О — повтори. — Ами, добре, Ако наистина така смяташ. Кога заминаваш, значи?
— Мисля, че днес. Сигурно има някой кораб, с който мога да измина част от пътя.
— Предполагам — неловко продума Ринсуинд. Сведе поглед към краката си. Погледна небето. Прочисти гърлото си.
— Страхотни неща преживяхме заедно, а? — рече Двуцветко и го ръгна в ребрата.
— Ъхъ — съгласи се Ринсуинд, изкривявайки лицето си в нещо като усмивка.
— Да не ти стане мъчно, а?
— На кого, на мен? — възмути се Ринсуинд. — Глупости. Имам да върша сто неща.
— Добре тогава. Слушай, хайде да отидем да закусим и после можем да слезем към пристанището.
Ринсуинд кимна съкрушено, обърна се към помощника си и извади един банан от джоба си.
— Разбра как става, поеми ръководството — изломоти.
— Ууук.
В действителност нямаше кораб, който да отива някъде наблизо до Ахатовата Империя, но това бе теоретично положение, тъй като Двуцветко просто започна да брои златни монети в ръката на първия капитан с що годе чист кораб, докато човекът прозря, че си струва да промени плановете.
Ринсуинд чакаше на кея, докато Двуцветко успя да плати на капитана четиридесет пъти повече от цената на кораба му.
— Уредено е — заяви Двуцветко. — Ще ме остави на Кафявите острови и оттам лесно мога да хвана друг кораб.