Фантастична светлина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Захариева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастична светлина». Краткое содержание книги:
Но за нещастие това е Ринсуинд. Най-нескопосаният и страхлив магьосник за последен път е бил забелязан в момента на падането си от ръба на Диска…
Последната страница беше празна. Ринсуинд въздъхна и погледна в дълбините на мозъка си. Магията отвърна на погледа му.
Беше си мечтал за този миг, как ще изхвърли най-накрая Магията и ще стане господар на собствената си празна глава, и ще научи всички тези по-маловажни магии, които до този момент се бяха страхували да останат в мозъка му. Някак ся беше очаквал да бъде много по-вълнуващо.
Вместо това, изтощен до крайност, в настроение, недопускащо спор, той изгледа Магията втренчено и студено и метафористично посочи с палец над рамото си: „Хей, ти там. Вън“
За момент изглеждаше, като че ли Магията ще спори, но после мъдро размисли.
Усети как изтръпва, синя светкавица проблясна зад очите му, после внезапно се почувства празен.
Когато погледна надолу към страницата, тя бе пълна с думи. Бяха изписани пак с руни. Зарадва се, защото картините със земноводни бяха не само неописуеми, но вероятно и непроизносими и му напомняха за неща, които много трудно би могъл да забрави.
Гледаше книгата с невиждащи очи, докато Двуцветко се суетеше наоколо без никой да му обръща внимание, а Коен напразно се опитваше да свие пръстените на вкаменените магьосници.
„Нещо трябваше да направя“ — напомни си той. — „Какво ли беше?“
Отвори книгата на първа страница и започна да чете, като движеше устни и проследяваше с показалеца си очертанията на всяка буква. Всяка дума, излязла от устата му, се появяваше беззвучно във въздуха до него с ярки цветове, които биваха отнасяни от нощния вятър. Обърна страницата.
По стълбите сега се качваха други хора — звездни хора, граждани, дори неколцина от личната гвардия на Патриция. Двамина от звездните нерешително опитаха да се приближат до Ринсуинд който вече бе заобиколен от пъстроцветна буквена спирала и изобщо не им обърна никакво внимание. Но Коен извади сабята си и ги изгледа равнодушно, след като те размислиха.
От приведената фигура на Ринсуинд се стелеше тишина, като вълнички в локва. Тя се лееше надолу по кулата и се разстилаше сред суетящите се около нея тълпи, преля над стените и се втурна заплашително из града, после заля земите отвъд него.
Огромната звезда мълчаливо и страховито се вдигаше в небето на Диска. Наоколо й, бавно и безшумно се въртяха новите луни.
Единственият звук бе дрезгавият шепот на Ринсуинд, докато четеше страницата.
— Не е ли това вълнуващо! — възкликна Двуцветко.
Коен, който тъкмо си свиваше цигара от катранените остатъци на нейните прадеди, спря в момента, в който приближаваше хартията до устните си и го изгледа озадачено.
— Кое дали не било вълнуващо? — попита.
— Всичката тази Магия.
— Това са само илюминации — критично отбеляза Коен. — Дори и гълъби не е извадил от ръкавите си.
— Да, но не усещаш ли окултната потенциалност? — упорстваше Двуцветко.
Коен изрови от тютюневата си торбичка голяма жълта клечка кибрит, погледна за миг Уърт, и много внимателно я пална върху вкаменения му нос.
— Виж какво — каза той на Двуцветко, колкото можеше по-любезно. — Какво очакваш? Много неща съм преживял, видял съм цялата тая магическа история и мога да ти кажа, че ако ти висва ченето от възхита всеки път, хората го удрят. Освен това, магьосниците умират като всички останали, като им забиеш…
Ринсуинд затвори с трясък книгата. Изправи се и се огледа.
Това, което се случи тогава, бе следното:
Нищо.
На хората им трябваше малко време, за да го осъзнаят. Всички се бяха навели инстинктивно, в очакване на експлозия от бяла светлина или искрящо огнено кълбо, или, в случая с Коен, който не се надяваше на кой знае какво чудо — няколко бели гълъба, може би някой поомачкан заяк.
Не беше даже що годе интересно нищо. Понякога, неслучването на нещо е доста внушително, но що се отнася до не-събития, това изобщо не се класираше.
— Това ли е всичко? — попита Коен. Всеобщ ропот се надигна сред тълпата и няколко от звездните хора впериха гневни погледи в Ринсуинд.
Магьосникът изгледа мътно Коен.
— Предполагам — отвърна.
— Но нищо не се е случило.
Ринсуинд хвърли озадачен поглед към Октаво.
— Може би ефектът е трудно доловим — рече оптимистично. — В края на краищата, ние дори не знаем какво точно би трябвало да се случи.
— Така си и знаехме! — викна един от звездните. — Магията е безсилна! Всичко е илюзия!
Един камък описа парабола над покрива и улучи Ринсуинд по рамото.