Не без дъщеря ми
- Автор: Махмуди Бети, Хофър Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиана Цветкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не без дъщеря ми». Краткое содержание книги:
— Реза отиде на работа — отвърна Есей.
Очите и цялото й поведение излъчваха искрено съчувствие, но и вродената предпазливост на иранската жена. Тя щеше да направи за мен всичко възможно, но нямаше да посмее да се опълчи срещу желанията на съпруга си или своя роднина.
— Наистина съжалявам, но нищо не можем да направим.
— Добре ли е Махтоб? Къде е?
— Не знам къде я заведе.
И двете чухме как нейното бебе заплака.
— Трябва да се прибирам — рече тя.
Върнах се в апартамента. „Обади се в посолството — казах си аз. Защо не се бях сетила по-рано?“ Ако не успеех да се свържа с Хелън и господин Винкоп в посолството, имах домашните им телефони. Бързо се отправих към кухнята, но телефона го нямаше.
Сега вече ми стана ясно, че тази сутрин Муди е планирал действията много внимателно. Къде беше Мамал?
Къде беше Насрин? Къде е телефонът? Положението бе много по-сериозно, отколкото си представях. Мъчех се да разсъждавам логично и да намеря начин да отвърна на удара.
Вече бях натрупала опит на затворено в клетка животно и внимателно претършувах и огледах стаите. Нямах никакъв план, ала знаех, че трябва да търся слабите места на новата клопка на Муди. Върнах се на балкона и се огледах внимателно, като изключих възможността да се прехвърля през парапета, защото тогава щях да се озова в задния двор на Реза и Есей, от който излизане няма, тъй като бе ограден с висок тухлен зид.
Отстрани на балкона имаше тесен парапет, който го свързваше с покрива на съседната едноетажна къща. От прозореца на спалнята ни можех да се добера до него и да се прехвърля върху съседния покрив, макар операцията да бе доста рискована. Ами после? Ако вратата на съседския балкон е заключена? Ако няма никой в къщата? Щяха ли да ми помогнат съседите, или ще повикат полицията? Дори да успея да избягам, какво ще стане с Махтоб?
В главата ми се въртяха десетки страхове, възможности и предположения, въпреки че слепоочията ми пулсираха от ударите на Муди. Безнадеждността на положението ме притисна като оловна плоча. Трябваше да установя връзка — каквато и да е, но връзка — с външния свят. Бързо закрачих към спалнята на Мамал и Насрин и отворих прозореца, който гледаше към малка пресечка отстрани на къщата. Навън се носеше обичайният уличен шум и никой дори не подозираше за злощастната ми съдба. Струваше ми се особено важно да бъда по-близко до забързаните по свои дела мъже и жени. Прозорците имаха железни решетки, разстоянието между пръчките бе около петнайсет сантиметра, а между тях и самите прозорци имаше закрепен с болтове шперплат, който ми пречеше да виждам какво става навън. Тротоарът бе съвсем тесен и минаваше непосредствено до къщата, така че изобщо не можех да го видя.
Дадох си сметка, че ако успея да сваля шперплата, ще мога да притисна чело в решетката и да наблюдавам тротоара. Прерових къщата за отвертка, но никъде не успях да открия, и тогава взех от кухнята един нож. Отместих шперплата и вперих поглед надолу. Сега вече можех да наблюдавам оживеното движение по улицата, но това с нищо не променяше нещата. Никой от минувачите не можеше да ми помогне. Неохотно върнах шперплата на място, за да не забележи Муди какво съм се опитвала да правя. Върнах се в хола и там си дадох сметка, че ако иска, Муди може да ме изолира още повече. Всички врати в апартамента имаха заключалки и би могъл да ме заключи в хола. Още веднъж прерових къщата за някакви инструменти или оръжие и най-сетне взех остър кухненски нож. Скрих го заедно с ножа, който бях използувала като отвертка, под един от персийските килими в хола. Ако Муди ме заключеше тук, можех да ги използвам, за да разбия ключалките. Продължих да тършувам из къщата и ми дойде наум, че между столовата и стълбищната площадка има вътрешен прозорец. Муди бе забравил тази възможност за измъкване. Той почти не се забелязваше, тъй като бе скрит зад тежко перде. Не бе заключен и леко се отвори още от първия опит. Показах глава навън и внимателно заоглеждах наоколо. Можех лесно да се измъкна и да изляза на площадката, но пак си оставах пленница, защото тежката желязна външна врата винаги стоеше заключена. Внимателно огледах стълбището, което продължаваше нагоре към покрива на сградата. Можех да изляза горе и да се опитам да се прехвърля на някой съседен покрив. Ами после? Дали някой от съседите щеше да приеме избягала от съпруга си американка и да я остави да напусне необезпокоявана дома му? Дори в този случай щях да остана без Махтоб.
Не спирах да плача. Осъзнавах, че с живота ми е свършено и Муди може да ме убие всеки момент и затова трябва да опазя моите познати. Сграбчих бележника с адресите и бързо започнах да унищожавам телефонни номера. При все че бяха кодирани, не исках да застрашавам живота на нито един от хората, които бяха направили и най-малък опит да ми помогнат. Между страниците имаше няколко късчета хартия с кодирани телефонни номера, които изгорих и изхвърлих пепелта.