Не без дъщеря ми

Отзивчив банкер ми даде в заем парите, които трябваше незабавно да върна на Амал. Самият той смяташе да избяга в края на 1986-а, но всичко се провали, когато се развихри скандалът с американските оръжейни доставки за Иран, довели до усилване на мерките за сигурност. Сега, когато пиша това, той продължава да търси начин да се измъкне оттам.

Скандалът, който се разрази в САЩ във връзка с оръжейните доставки, беше за мен, както и за всички, живели в Иран през последните две години, голяма изненада. Говореше се, че Съединените щати подкрепят и двете страни във войната между Иран и Ирак.

На Махтоб й беше трудно да се приспособи отново към живота в Америка, но се справи сравнително бързо. В училище е отличничка и отново се превърна в онова щастливо лъчезарно дете, каквото беше преди. Понякога тъгува за баща си, но не за безумеца, който ни държеше като заложници в Иран, а за любящия си баща, който някога бе обичал така много и двете ни. Тъгува и за зайчето си. Обиколихме всички магазини за играчки, но така и не успяхме да намерим същото.

След завръщането ни в Америка аз се срещнах с Тереза Хобгуд от Държавния департамент, която беше помагала на семейството ми през осемнайсетте месеца на изпитания. Тя се съгласи с идеята ми да разкажа историята си и така да предупредя другите. Отделът, в който работи Тереза, се занимава с всички случаи на американски жени и деца, държани против волята им в Иран или някоя от другите мюсюлмански страни. Номерата в картотеката на отдела са повече от хиляда.

Сега двете с Махтоб живеем в страх, че Муди може да се появи от другия край на света. Все още е възможно отмъщението му да ни застигне — лично от него, или от колата на някой от огромния му легион братовчеди. Муди знае, че ако успее да отвлече Махтоб в Иран, законите на неговото безумно общество ще бъдат изцяло на негова страна.

Това обаче, което той може би не съзнава докрай, е, че в своето отмъщение аз също няма да се спра пред нищо. Сега имам влиятелни приятели в Съединените щати и Иран, които никога няма да го оставят да тържествува. Не бих искала да влизам в подробности относно предохранителните мерки, които съм взела. Достатъчно е да кажа, че ние с Махтоб живеем под измислени имена, някъде в Америка.

За Муди не знам нищо повече от това, което ми писа Елън в писмото си от 14 юли 1986 година, изпратено до майка ми и след това препратено до мен.