Преследваният
- Автор: Хейг Брайан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследваният». Краткое содержание книги:
Но когато шестима служители на Алекс са убити в един ден, той наема бившия заместник-директор на КГБ Сергей Голицин за шеф на охраната си. Колкото и съобразителен да е Алекс в бизнеса си, той не може да предвиди заговора между Голицин и мафията да присвоят богатството му, да го уличат в ограбването на собствената му банка и да го убият.
Отвлечен, пребит и заставен да прехвърли авоарите си на поръчителя на похищението му, Алекс успява да избяга в Съединените щати заедно със съпругата си. Но вместо да получи там убежище, самият директор на ФБР го използва като пионка в отношенията си с руснаците и той попада в затвора. Ала руската мафия ще го стигне и там.
— Точно по това време съм бил в самолета за Ню Йорк. Ако прочетете факса ми, там го пише. Лесно е да се провери.
— Чел съм факса ви, господин Коневич. Но това не е единствената възможност да източите парите, нали? Може да сте имали съучастник.
— Само че не съм. Свършихте ли?
— Не съвсем. Получих от централната банка копия на документите, с които прехвърляте всичките си активи на Сергей Голицин. Един от нашите графолози огледа подписа ви.
— Е, и?
— Почеркът ви е разкривен, буквите са неравни и някак разтеглени. Ала нашият човек смята, че това си е вашият подпис. Вероятно положен в условия на физическо неудобство или психически натиск.
— След три часа побои и изтезания по-красиво не можех да го докарам.
Елена му подаде намазана с масло препечена филийка и чаша кафе, от която той отпи глътка. Тя повдигна въпросително вежди. В отговор Алекс направи неопределен жест с ръка. Отхапа голямо парче от филийката и го прокара с още кафе.
След дълга пауза полковникът каза:
— Относно онзи факс, който сте изпратили на министъра. Той повдига доста въпроси. Така например вие се опитвате да намесите генерал Голицин.
— Не се опитвам да го намеся. Заявявам ясно и категорично, че той е в дъното на цялата история. Разпоредил е няколко убийства, моето отвличане, наредил е на хората си да ме изтезават и накрая е задигнал всичко, което притежавах.
— Става дума за човек с големи заслуги. Патриот, служил доблестно на родината си в продължение на десетилетия. Това са много сериозни обвинения. Необходимо е да ви разпитам директно.
— Е, добре. Аз съм в Ню Йорк. Заповядайте, когато ви е удобно, и питайте.
— Невъзможно. Аз нямам юрисдикция извън границите на Русия. Същевременно моите приятели от външното разузнаване обяснимо си пазят територията и започват да нервничат, когато забравя къде ми е мястото.
— Хубаво. Да свършим тази работа по телефона. Питайте каквото искате.
— Това е… неприемливо.
— А, така ли? И защо?
— Първо, случаят е комплициран и в него са намесени някои много важни хора. Второ, обичам да виждам лицето на човека, когото разпитвам. И, разбира се, всичко трябва да се проверява. По телефона няма да стане.
— Аз пък нямам намерение да идвам в Москва, полковник. Онези се опитаха да ме убият и сега вероятно ще искат да довършат започнатото. Това вече го обясних във факса си.
— Аз лично ще се погрижа за охраната ви, господин Коневич. Ще бъде направено всичко необходимо. Давам ви офицерската си дума.
— Та аз дори не ви познавам.
— Вижте какво, прокуратурата подготвя обвинителен акт. Искате ли да изчистите името си или не?
— Не ми задавайте тъпи въпроси! Няма да стъпя в Русия, докато не прочета във вестника, че Голицин и хората му са в ареста.
Настана продължително мълчание. На Алекс му се стори, че полковник Воронин е закрил с ръка слушалката и се съветва с някого. В това време той дъвчеше препечена филийка и отпиваше от кафето си.
В един момент в слушалката отново се чу гласът на Воронин:
— А защо не се срещнем на неутрална територия?
— С кого разговаряхте там?
— Какво, проблеми с доверието ли имаме, господин Коневич?
— Аз нямам проблеми. Просто не ви вярвам и толкова.
Още една дълга пауза. После гласът каза:
— Това беше секретарката ми. Търсят ме на другия телефон и трябва да поема разговора. Решавайте бързо, господин Коневич. Искате ли да се срещнем или не?
— Гледайте мястото да е наистина неутрално!
— Какво ще кажете за Берлин? Достатъчно неутрален ли е според вас? Знаете ли какво е Чекпойнт Чарли?
— Разбира се.
— Е, тогава утре в три ще ви чакам там. Не закъснявайте.
14
Полковник Воронин имаше леко извратено чувство за хумор, или, ако трябва да се каже по-деликатно — представата му за ирония не беше съвсем безобидна. В течение на четири десетилетия Чекпойнт Чарли — печално известният граничен пункт между Източен и Западен Берлин — бе символизирал разделението на света на капитализъм и социализъм, на свободни граждани и поданици в окови. На това място Изтокът и Западът си бяха разменяли затворници с качулки на главите; тук се бяха сключвали тайнствени сделки, които да попречат на двете противостоящи страни да се превърнат взаимно в радиоактивен прах.
Алекс и Елена бяха хванали нощния полет от Ню Йорк до елегантното старо берлинско летище „Темпелхоф“, откъдето бяха хванали такси до един скромен пансион на закътана безлична уличка в демодиран квартал близо до центъра на града. Бяха се регистрирали под чужди имена и платили стаята си в брой.