Преследваният
- Автор: Хейг Брайан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследваният». Краткое содержание книги:
Но когато шестима служители на Алекс са убити в един ден, той наема бившия заместник-директор на КГБ Сергей Голицин за шеф на охраната си. Колкото и съобразителен да е Алекс в бизнеса си, той не може да предвиди заговора между Голицин и мафията да присвоят богатството му, да го уличат в ограбването на собствената му банка и да го убият.
Отвлечен, пребит и заставен да прехвърли авоарите си на поръчителя на похищението му, Алекс успява да избяга в Съединените щати заедно със съпругата си. Но вместо да получи там убежище, самият директор на ФБР го използва като пионка в отношенията си с руснаците и той попада в затвора. Ала руската мафия ще го стигне и там.
— Какво значи това?
— Отсега нататък искам да ме държиш в течение на всичко, колкото и да е лошо и потискащо. Може да съм уплашена, но не съм някаква порцеланова кукла и не желая да ме третираш като такава.
— Съжалявам…
— Недей да съжаляваш. Аз те обичам и искам да ти бъда в помощ.
Той обви ръката си около нея. Елена се отпусна назад и го придърпа до себе си. Чашите от шампанското се претърколиха и тихо паднаха върху мекия килим на пода. Скъпата нощница описа дъга във въздуха и кацна върху абажура на лампиона.
13
Черната лимузина стоеше с работещ двигател на празния паркинг на брега на заледената Москва река. Беше средата на октомври. Небето беше оловносиво, прихлупено и печално; във въздуха се чувстваше първият леден полъх на поредната московска зима, която обещаваше да бъде също така дълга, студена и противна, както предишната. На шофьора бе наредено да чака отвън и той бе застанал на шест-седем метра от колата в пронизващия студ, пушеше, зъзнеше, тропаше с крака и хвърляше завистливи погледи към отоплената кола.
В нея имаше трима души.
Бяха се договорили да се срещат по този начин веднъж или два пъти седмично. Обединяваха ги алчността за пари и единственото трайно чувство, което разбойниците изпитват един към друг — неистовото взаимно подозрение. По очевидни причини тримата не можеха при никакви обстоятелства да се появяват заедно на публични места, поради което Голицин пое инициативата и предложи тези дискретни срещи.
Татяна Лукина се бе разположила в средата, умело кръстосала великолепните си крака по начин, който не позволяваше да останат незабелязани. От двете страни седяха двама мъже, които едва се понасяха помежду си: отляво Голицин, а отдясно — Ники. Голицин не търпеше някой да оспорва авторитета му, докато Ники изпитваше отвращение към всякакви авторитети и особено към арогантни лекета като Голицин.
И двамата бяха нагли, самонадеяни егоисти, сприхави, заядливи и покварени до мозъка на костите. Приличаха си по страшно много неща. Вярно, единият беше само мозък, а другият — само мускули, но така още по-добре се допълваха. Докато Татяна беше жена и можеше да се оправи с всеки един от тях, заедно и поотделно. Ако не беше тя, двамата отдавна щяха да са се хванали за гушите, а Татяна Лукина обичаше да се чувства необходима.
В този момент тя казваше:
— Вече не помня колко пъти е звънял. Може би над сто. Съставили сме график. Телефонистите в централата получават ежедневни указания на кого да прехвърлят разговора. Елцин изобщо не подозира, че Коневич се опитва да се свърже с него. Той е запознат най-общо с историята, представихме му коментарите в конспектиран вид…
— И как реагира? — прекъсна я Голицин.
— Повика шефа ми… началника на канцеларията — добави тя заради Ники, който не беше в течение с какво се занимава. — Каза, че станалото изобщо не е в стила на Алекс. Разпореди да го открием, за да чуе неговата версия. Попита шефа ми какво мисли по въпроса.
Голицин се усмихна и потри ръце.
— Убеден съм, че междувременно ти си му разяснила какво точно да мисли.
Тя не счете за нужно да отговори на последната забележка.
— Казал на Елцин, че за него Коневич винаги е бил прикрит мошеник, чаровен и симпатичен наистина, но мошеник. Никой не бил в състояние да спечели толкова много пари, освен ако не ги откраднел. Освен това му посочил, че според него винаги е допускал Коневич твърде близо до себе си. Каквито и да били емоционалните и политическите причини за близостта им, в основата на всичко неизменно стояли парите. В края на краищата Коневич едва ли бил налял всички тези пари в кампанията му от човеколюбие. Припомнил му, че Думата е пълна с размирни комунисти от старата гвардия, чиято единствена цел е да го скопят. Оприличил го на въжеиграч, който се опитва хем да умилостиви червените, хем да залъже недоволните реформатори в собствения си лагер. И двете страни непрекъснато заплашват да го свалят от власт, а точно в момент като този на първа страница във всички вестника да се появи скандалът с Коневич е най-малкото твърде неприятно. На Елцин не му трябват такива познати, така му казал.
Ники се прозина. Политиката го отегчаваше. За него нямаше абсолютно никакво значение дали начело на страната са комуняги, демократи или педерасти. Неговото не се губеше.
— А дали Елцин е захапал въдицата? — попита Голицин.
— Вероятно — отвърна Татяна. — Той знае, че и без това си има достатъчно грижи. Из града се носят гаднички слухове за дъщеря му. Само дето не си е окачила табелка: „Въртя баща ми на малкия си пръст, така че оставете ей тук чантата с парите и ще ви уредя всичко, което искате!“