Приключенията на Оливър Туист
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Оливър Туист». Краткое содержание книги:
Глава XXV
Разказът се връща към мистър Феджин и дружината му
Докато в бедняшкия дом ставаха тези неща, мистър Феджин седеше в старата си бърлога — същата, от която Нанси изведе Оливър — и размишляваше нещо над слабия, димящ огън. Той държеше на коленете си духало, с което се опитваше да го разпали. Но обхванат от някаква дълбока мисъл, той бе скръстил ръце върху духалото и с брада върху палците си гледаше разсеяно ръждясалите му пречки.
Край масата зад него седяха Хитреца, мастър Чарлз Бейтс и мистър Чилтинг, всички погълнати от игра на карти. Хитреца играеше сам срещу другите двама. Удивително интелигентната физиономия на първия джентълмен сега бе придобила твърде съсредоточен израз поради вниманието, с което следеше играта и ръцете на мистър Чилтинг. От време на време, когато му се удадеше случай за това, той хвърляше поглед към картите на съседа си и направляваше играта си съобразно с резултата от наблюденията. Тъй като вечерта беше студена, Хитреца седеше с шапка на глава, както изобщо имаше обичай да прави, когато се намираше в къщи. Също така между зъбите си държеше глинена лула, която изваждаше само когато считаше за необходимо да си пийне от шишето, пълно с джин и вода и приготвено на масата за удобство на компанията.
Мастър Бейтс също внимаваше в играта, но тъй като по природа бе по-лесно възбудим от изтънчения си приятел, по-често си служеше с шишето на масата и освен това пущаше най-различни шеги и забележки, които никак не подхождаха на една научно проведена игра на карти. Хитреца на няколко пъти направи сериозна забележка на приятеля си за непристойното му държане. Мастър Бейтс приемаше мъмренията му удивително добросърдечно, като само съветваше приятеля си „да не дава толкова зор“ или да си пъхне главата в чувал, или пък му отговаряше с друга подобна духовитост, която събуждаше възхищението на мистър Чилтинг. Удивително беше, че последният джентълмен и партньорът му непрестанно губеха, обаче това не само че не ядосваше мастър Бейтс, но дори изглежда му създаваше голямо удоволствие. В края на всяка игра той се разсмиваше най-гръмко и заявяваше, че никога в живота си не е виждал по-весела игра.
— Хубаво я загазихме — каза мистър Чилтинг намръщено, като извади половин крона от джоба си. — Никога не съм срещал такъв човек като тебе, Джек. Само ти печелиш. Дори когато имаме хубави карти, Чарли и аз все не съумяваме да се възползуваме от тях.
Съдържанието или формата на тази забележка, направена с голяма тъга, така развесели Чарли Бейтс, че високият му смях откъсна дори евреина от унесеността му и го накара да запита какво се е случило.
— Какво се е случило ли, Феджин? — провикна се Чарли. — Ех, да беше видял каква игра падна! Томи Чилтинг не спечели нито веднъж, а аз му бях партньор срещу Хитреца.
— Аха! — каза евреинът и се ухили по начин, който красноречиво показа, че добре разбира причината на този резултат. — Опитай още веднъж, Том, опитай още веднъж.
— Благодаря, Феджин, не ми трябва повече — отвърна мистър Чилтинг. — Достатъчно ми беше и това. Този Хитрец тук има такъв късмет, че човек просто не може да му излезе насреша.
— Xa-ха миличък — отвърна евреинът, — трябва твърде много да се упражняваш, за да спечелиш срещу Хитреца.
— Нищо подобно! — възрази Чарли Бейтс. — Ако искаш да спечелиш срещу него, необходимо е да имаш телескоп на всяко око и бинокъл между раменете си.
Мистър Докинс прие тези щедри комплименти твърде философски.
— Ах, Томи, колко си ми умислен! — обърна се той към мистър Чилтинг след доста дълго мълчание. — За какво смяташ, че размишлява, Феджин?
— Откъде мога да зная, миличък — отвърна евреинът и се обърна, като продължаваше да натиска духалото. — Може би за загубите си или пък за престоя си в провинцията. Ха! Ха! За това ли мислите, миличък?
— Нищо подобно — намеси се Хитреца, като прекъсна мистър Чилтинг, който тъкмо се готвеше да продължи разговора. — Ами ти, Чарли, какво ще кажеш?
— Аз бих казал — заяви мастър Бейтс, като се ухили, — че много се е омотал около Бетси. Виждате ли го как се изчервява? Ох, божичко, колко ми е весело! Томи Чилтинг влюбен! Ох, Феджин, Феджин! Каква смехория.
Поразен от мисълта, че Томи Чилтинг е могъл да стане жертва на нежни чувства, мастър Бейтс се хвърли назад в стола си така буйно, че не можа да запази равновесие и се прекатури на пода. Това премеждие обаче никак не намали веселието му и той продължи да лежи с цялата си дължина, докато смехът му стихна, след което се изправи в предишното си положение и избухна в нов смях.