Време да се живее и време да се мре
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Матей Чернев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да се живее и време да се мре». Краткое содержание книги:
— Кои?
— Семейните добавки.
Гребер спря за миг дишането си.
— Как? Съгласна ли си? — запита той.
— Трябва, понеже се познаваме повече от една година. И всъщност винаги можем да се разведем след това, нали?
— Не.
Тя се притисна до него и заспа. Той остана дълго време буден. Слушаше сивата песен на водата. Знаеше вече много неща, които би искал да й каже.
15
— Вземи всичко каквото искаш, Ернст — каза Биндинг през вратата. — Чувствувай се като у дома си.
— Благодаря, Алфонс.
Гребер се изтегна със задоволство във ваната. Военната му униформа лежеше хвърлена на един стол, синьозелена и безучастна, като стара дрипа. На една закачалка висеше синият цивилен костюм, който Ройтер му беше заел.
Банята на Биндинг представляваше обширна стая, покрита със зелени плочки, цялата блестяща от порцелан и никелирани приспособления — истински рай в сравнение с миризливите душове от дезинфекциращи средства в казармата. Сапунът беше парижки, хавлиените кърпи представляваха белоснежен куп, крановете не бяха изобщо пострадали от бомби и имаше колкото искаш топла вода. Имаше дори и ароматична сол за баня — голяма стъкленица с кристалчета като аметисти.
Гребер се отпусна в обятията на сладка дрямка, която го заливаше на топли и приятни вълни и се наслаждаваше на щастието, което му носеше топлината. Той се беше научил, че само най-простите удоволствия не носят разочарование — топлината, водата, покривът, хлябът, спокойствието и доверието в собственото ти тяло. И искаше така да прекара остатъка от отпуската си — без много размишления, отпуснато и толкова щастлив, колкото е възможно. Ройтер имаше право — дълго време ще мине, докато отново си дойде в отпуска. Той протегна ръка, блъсна стола с униформата и изсипа в ръката си цяла шепа ароматична сол, която разпръсна бавно около себе си във водата. Шепа лукс и мир, като белоснежната покривка в „Германия“, виното и деликатесите, които беше вкусил вечерта с Елизабет.
Гребер се избърса и започна да се облича, без да бърза. Цивилният костюм изглеждаше толкова лек и тънък след тежката униформа! Напълно облечен, той продължаваше да се чувствува по риза и гащи, тъй като не трябваше да мъкне нито колан, нито ботуши, нито оръжие. Едва се позна в огледалото. Някакво незряло, бързо израснало момче го гледаше с учудване. Момче, на което би погледнал несериозно, ако го срещнеше на улицата.
— Приличаш ми на момче, което е взело първото си причастие — му каза Алфонс. — Не на войник! Какво става с теб? Да не би да се жениш?
— Да! — отговори Гребер изненадан. — Нима се познава?
Алфонс избухна в смях.
— Изглеждаш на такъв. Различен от преди. Вече не приличаш на нещастно куче, което търси къде е скрило кокала си. Наистина ли ще се жениш?
— Наистина.
— Гледай ти! Размисли ли добре какво правиш?
— Не.
Биндинг погледна Гребер, без да разбира.
— От години вече нямам време да мисля за каквото и да е — каза Гребер.
Алфонс се засмя иронично. После вдигна глава и започна да души шумно.
— Какво е това? — той задуши отново. — Ти ли миришеш така? Дявол да го вземе, сигурно е солта за баня. Сложил си във водата? Миришеш на цяла леха теменужки.
Гребер помириса ръката си.
— Нищо не чувствувам.
— Ти не, но аз! Това е лукава стока. Донесоха ми я от Париж. Отначало е без никакъв ефект и изведнъж те превръща в кошница с цветя. Ще се борим срещу нея с коняк.
Биндинг донесе бутилка и две чаши.
— Наздраве, Ернст! Значи, жениш се, а? Моите сърдечни поздравления! Що се касае до мен, аз съм и си оставам ерген. Познавам ли собствено бъдещата ти жена?
— Не.
Гребер изпразни чашата си. Яд го беше, че се беше издал. Но Биндинг го беше изненадал.
— Още една, Ернст! Човек не се жени всеки ден!
— Добре.
Биндинг остави чашата си. Изглеждаше малко развълнуван.
— Ако имаш нужда от каквото и да е, Ернст, знаеш, че винаги можеш да разчиташ на Алфонс.
— От какво ли ще имам нужда? Да се ожени човек е проста работа.
— За тебе, да. Ти си войник, нямаш нужда от никакви други документи.
— И двамата нямаме нужда. Нали е военна сватба, всички формалности са опростени.
— Смятам, че жена ти ще има нужда от обичайните документи. Впрочем, ще видиш сам. Ако работата се забави, можем винаги да помогнем с нещо. Имам добри приятели в Гестапо.
— В Гестапо ли? Какво общо има Гестапо с военните женитби? Това не го засяга.
Алфонс се засмя надменно.
— Ернст не съществува нещо, което да не засяга Гестапо! Като войник ти не ги знаеш тия работи. Всъщност няма защо да се безпокоиш. Вероятно не смяташ да се жениш за еврейка или за комунистка. Все пак сигурно ще има малка анкета. Проста формалност, разбира се.