Дивата котка
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: cameron’s saga: north american woman #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дивата котка». Краткое содержание книги:
Нощта беше дълга и бурна. Жаси всеки път мислеше, че е достигнала върха на насладата, но Джейми само я докосваше и желанието отново пламваше в сърцето й.
На сутринта изобщо не успя да отвори очи. Джейми излезе от спалнята много рано, но след известно време се върна и целуна жена си.
— Тръгвам след час. Трябва да слезеш.
Младата жена с прозявка се надигна. Ноемврийското утро беше студено и тъмно, огънят в камината отдавна беше угаснал. Бързо се изми зад паравана, навлече бельото си и една от топлите вълнени рокли.
На стълбата я пресрещна Робърт Максуел. Пръстите му доволно поглаждаха прясно избръснатата брада.
— Добро утро, Жаси. Много рано си станала.
Тя кимна.
— Джейми тръгва на път.
— Леонор още спи. Дали да не я събудя?
— Не е нужно.
— Все пак трябва да привикне към ритъма на живот в колонията. Като всички нас.
— За разлика от мен ти не си задължен да останеш тук. Можеш по всяко време да се върнеш в къщи.
— Вече нямам друг дом. — Робърт с искрена нежност докосна бузата й. — О, Жаси, ти си най-добра от всички ни. Вярно е, че си незаконородена, но си наследила толкова благороднически черти — а към тях и най-добрите качества на буржоазното момиче. Ти ще оцелееш и в най-трудните условия и твоята вътрешна сила ще бъде светъл пример за останалите. Както тогава на кораба, ще овладееш всяка ситуация, защото имаш решителност и кураж Леонор ти се възхищава не по-малко от мен.
— О, Робърт… — Милите му думи се изляха като балсам върху зейналата рана в сърцето й. Надигна се на пръсти и го целуна по бузата — без страст, с нежна сестринска любов.
— Добро утро, Жаси, Робърт.
Жаси смутено се извърна и видя застаналия на последното стъпало Джейми. Устните му бяха разкривени в странна усмивка.
— Добро утро, Джейми! — извика весело Робърт. — Както чувам, скоро тръгваш на път. Какво ще правя без добрите ти съвети? — После предложи ръка на Жаси и двамата слязоха в салона. Младата жена не се чувстваше виновна и изобщо не обърна внимание на презрението, изписало се в очите на съпруга й.
Джейми сухо отговори:
— Сигурен съм, че ще се справиш и без мен, Робърт. Погрижи се за дома си, той скоро ще е готов. Мисля, че хората ми свършиха много добра работа. А сега да вървим да закусим. Време е да потеглям.
Ейми разбъркваше котлето, окачено над камината, и отговори на усмивката на Жаси.
— Шотландска овесена каша, милейди. Прекрасна хранителна закуска, много подходяща за студеното и влажно време.
— Мирише чудесно.
— Има и месо от дивеч, разбира се. Лордът е голям ловец и никога не ни липсват сърни и диви птици. Приготвих също хляб и мляко.
Седнаха на масата и Жаси опита овесената каша.
— Прекрасен вкус, Ейми!
Икономката гордо заяви, че сама го е приготвила.
— Джонатан оскуба дивите пуйки, които лорд Камерън застреля тази сутрин.
Жаси учудено изгледа мъжа си и той усмихнато й кимна.
— Така е, мила, тук дните започват още преди разсъмване.
— Нима рано-рано си излязъл на лов, Джейми? — попита невярващо Робърт.
— Точно така.
— В деня на заминаването ти? Като си помисля, че в Англия спеше до обяд.
— Предпочитам начина на живот в Карлайл Хъндрид. Ти вероятно не, Жаси?
В последно време двамата се разбираха толкова добре. Нима всичко беше илюзия? Защо не й вярваше вече? Само защото беше целунала сестрински Робърт?
— Не съм свикнала на живот като твоя в Англия — отговори хладно тя. — Достатъчно често ми напомняш, че произхождам от калта.
Икономката, която тъкмо внасяше табла с месо от дива пуйка, изплашено трепна и Джейми демонично й се усмихна.
— Младата лейди се ожени за мен само заради парите ми, Ейми. И беше дълбоко разочарована, когато узна, че трябва да живее сред примитивните условия на Америка, а не в луксозната ми английска вила.
Ейми почервеня от смущение и Жаси с удоволствие би изритала мъжа си под масата. Докато Робърт се усмихваше с известна неловкост, тя скочи.
— Как се осмеляваш, Джейми Камерън…
— Седни на мястото си, милейди. Още не си довършила закуската си — прекъсна я невъзмутимо той. — Надявам се, че в мое отсъствие ще се грижите за съпругата ми, Ейми. Трябва да я храните добре, защото тъкмо сега има нужда от всичките си сили. През февруари на бял свят ще се появи наследникът ни — въпреки че засега тя изкусно крие състоянието си под широките поли.