Оливия Джаулс и развинтеното въображение
- Автор: Филдинг Хелен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Оливия Джаулс и развинтеното въображение». Краткое содержание книги:
Дали подозренията на Оливия са поне понякога основателни, или са само плод на развинтеното й въображение? Хелън Филдинг ще даде отговор по свойствения си крайно забавен и остроумен начин, превръщайки Оливия Джаулс в една още по-щура и неуправляема Бриджет Джоунс.
— Сър, тя е цивилна. Това не е етично.
— Тя е агент и иска да отиде. Умът й е като бръснач. Ще я издигна много в Службите, когато това свърши, ако…
— Ако остане жива?
Оливия лекичко се изкашля. Четири чифта очи се обърнаха и я погледнаха. След частица от секундата телефонът иззвъня.
— Боже! Боже! — Техникът Дод изпадна в паника, разтича се наоколо, опитвайки се да намери бутона. — Това е той. Ферамо.
45.
Скот клекна до нея със слушалки на ушите. Задържа твърдо и успокояващо погледа й, точно както го направи в подводния тунел, после й кимна да започне.
— Ало?
— Оливия?
— Да, аз съм — рече тя. Закипя бясна дейност, защото Скот Рич и техникът започнаха да опитват да засекат разговора. Тя затвори очи и се завъртя със стола с гръб към тях. Трябваше да се отнася с Ферамо както преди или нищо нямаше да се получи.
— Къде си? — попита тя, за да им спести труда. — Още ли си на острова?
— Не, не. На път съм към Судан.
Оливия премигна объркана. Защо й казваше това по открит телефон? Положително не беше чак такъв идиот. Старите съмнения се върнаха. Ами ако изобщо не беше терорист?
— Всъщност не мога да говоря дълго, защото самолетът ми скоро ще излети.
— За Хартум?
— Не, за Кайро.
— Фантастично. Ще разгледаш ли пирамидите?
— Няма да имам време. Само ще се видя с някои делови партньори, а после вземам самолета за Порт Судан. Оливия, нали ще дойдеш, както се разбрахме?
Изостреното внимание зад гърба й бе направо осезаемо. Прииска й се да размаха юмруци във въздуха и да извика: „Да! Да!“
— Ами, знам ли — рече тя. — Идва ми се, наистина ми се идва. Говорих със Сали Хокинс и тя се запали, но в интерес на истината трябва да намеря и други възложители да напиша нещо, за да си позволя…
— Но, Оливия, това няма значение. Ще дойдеш като моя гостенка. Ще уредя всичко.
— Не, не. Вече говорихме за това, няма да приема. Между другото, благодаря много за гостоприемството ти в Хондурас.
— Въпреки че трябваше да те отвлека, за да те принудя да го приемеш?
— Ами…
— Оливия, самолетът ми ще излети. Трябва са свършваме, но ще ти се обадя от Кайро. Ще бъдеш ли на този номер утре по това време?
— Да.
— Почакай. Ще ти дам моя телефон. Това са агентите на подводните ми операции в Германия. Те ще организират полетите ти до Порт Судан и визите. Имаш ли нещо за писане?
Пред очите й изникнаха четири различни пишещи устройства. Избра древния златен „Паркър“ на професор Уиджет.
— Трябва да затварям. Довиждане, сакр.
Скот Рич й подсказваше с жестове да продължи да говори.
— Почакай. Кога пристигаш в Судан? Не искам да отида там и да открия, че те няма.
— Вдругиден ще бъда в Порт Судан. Във вторник има полет през Кайро. Ще го вземеш ли?
— Ще видя. — Оливия се засмя. — Звучиш толкова драматично.
— Довиждане, сакр.
Връзката прекъсна.
Обърна се към групата, като се стараеше да не се захили самодоволно.
Скот и техникът още натискаха разни клавиши. Уиджет й отправи бегла одобрителна и леко развратна усмивка.
— Рич? — извика той. — Извинете се.
— Извинявам се — каза Скот Рич, без да вдига очи. После приключи с онова, което правеше, завъртя се със стола и я погледна сериозно. — Оливия, извинявай.
— Няма защо — рече тя. После усети прилив на топлина и освобождаване от напрежението и се разприказва. — Обичам хората, които се извиняват направо, вместо онова пасивно-агресивно двусмислено „Съжалявам, задето помисли, че…“, което хвърля вината върху неправилното ти схващане на положението.
— Добре — отсече Уиджет. — А сега, Оливия, това е първият въпрос на агентите откак свят светува — той истински ли е, искам да кажа истински терорист ли е?
— Винаги съм твърдяла, че не е — намеси се Сурая. — Той е плейбой, който прави по малко контрабанда, но не е терорист.
— Стигнахте ли донякъде със съвпаденията на снимките? — обърна се Уиджет към Скот.
— Не. Нищо. Никаква връзка с Ал Кайда.
— Има нещо, което не съм ви казала — колебливо заговори Оливия.
Хладните сиви очи срещнаха нейните.
— Да?
— Да. Просто… може би трябва да проверите майка му. Струва ми се, че е имал майка-европейка, може би отчасти свързана с Холивуд. Нали знаете, баща суданец или египтянин и майка-европейка, която вероятно е умряла, когато е бил малък.
— Защо смяташ така, Оливия?
— Ами веднъж спомена майка си и просто… понякога се държи странно с мен, сякаш му приличам на някого. А когато се сбогувахме в Роатан, той… — Сгърчи лице. — Пъхна пръста ми в устата си и започна да го смуче маниакално, като че ли беше цицка, а той — гладно прасенце.