Шинджу
- Автор: Роулэнд Лора Джо
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Шинджу». Краткое содержание книги:
— Да! Да! — подът се разтресе, когато всички скочиха на крака. Наизвадиха мечовете си, размахаха ги над главите си и въздухът засвистя.
Господарят Ниу се пресегна зад цветния параван. Взе от там два предмета — изписан наполовина свитък и четка.
— Тогава е време да положим клетва! — обяви той.
Коленичи на подиума и остави до себе си свитъка и четката. Извади кинжала си. Стаята потъна в тишина. Той прокара острието по дланта си. Потопи четката в избилата кръв и положи инициалите си под текста. Лицето му по никакъв начин не издаваше болката, която вероятно бе изпитал, но някои от мъжете трепнаха. Един по един те се качваха на подиума, срязваха дланта си, подписваха се върху свитъка и се връщаха на местата си.
Когато свършиха, господарят Ниу се изправи:
— Едно стихотворение, с което ознаменуваме този случай — обяви той и лукава усмивка повдигна крайчеца на устните му. Той размаха навития свитък и изрецитира:
Сано не бе чувал това стихотворение. Стори му се нескопосано и смисълът му убягна. Но заговорниците го посрещнаха с възторжени викове и смях. Господарят Ниу продължи да крещи обидни епитети срещу клана Токугава и възпламени у хората си още по-голям гняв. Къщата ехтеше от виковете им.
После внезапно шумът вътре стихна. Сано надникна отново през дупката. Видя, че в стаята бе влязъл единият от стражите.
— Какво има? — попита господарят Ниу.
Пазачът се поклони.
— Съжалявам, че ви прекъсвам, господарю, но трябва да ви предупредя, че в района е проникнал нарушител. За малко да го хванем в гората, но успя да се измъкне.
Сано замръзна.
— Шпионин? — ахна един младеж от клана Хосокава.
Последва порой от тревожни въпроси и окайвания:
— О, не! Нима сме разкрити? Кой ни е предал? Какво ще правим сега? — изглеждаха толкова млади, толкова лесно се въодушевяваха и поддаваха на страха, че Сано се запита как ли биха осъществили какъвто и да било план.
Господарят Ниу пристъпи към предната част на подиума. Не проявяваше никакви признаци на страх.
— Глупци! — възкликна той с подигравателен смях. — Защо си губите времето да се вайкате? Просто излезте, убийте го и той няма повече да ни създава неприятности.
— Точно така! Хайде!
И мъжете се втурнаха навън с извадени мечове.
— И не търсете само в западния край на гората… огледайте целия район — извика след тях господарят Ниу.
Сано не изчака кръвожадната орда да се изсипе от къщата. Обърна се и хукна обратно през гората право към зида. Изкатери се по оградата и скочи от другата страна — в мрака на сигурността, която се простираше извън вилата на Ниу.
Двадесет и втора глава
Майсторът на мечове, облечен като шинтоистки свещеник, измъкна с клещите си нажежен до червено къс стомана от пещта. Помощникът му хвана другия край и прегъна на две гъвкавия метал. После двамата започнаха да го коват с тежките си чукове. Всеки удар отекваше звънко в ясното утро. Чираци се суетяха около тях и носеха вода за каляването.
Сано стоеше облегнат на ниската дървена ограда и местеше поглед от работилницата към уличката. Щом се приближеше жена, той се изправяше в очакване, но щом видеше, че не е Охиса, отново заемаше предишната поза.
Хората на господаря Ниу не успяха да го хванат предната нощ. Горещата баня и краткият, но здрав сън в една крайпътна странноприемница го ободриха и изпълниха с нови сили. Препасан с двата си меча, се чувстваше готов да посрещне с успех всяко предизвикателство на новия ден. В душата му покълна надежда — че ще възвърне предишния си пост на йорики, че ще осуети заговора срещу правителството, че ще възстанови семейната чест…
Пладне дойде и отмина. Уличките утихнаха, докато майсторите обядваха, и после пак се оживиха, щом всички се върнаха на работа. Охиса още я нямаше. Оптимизмът на Сано започна да гасне. Опита се да й измисли разни извинения — младият господар е решил да остане по-дълго във вилата и е задържал прислугата; господарката Ниу или друга дама са я забавили с някоя задача; нещо се е случило в имението и Охиса не може да се измъкне… А може да е променила решението си. Или да е била разкрита и насила принудена да мълчи. Така или иначе, ако тя не дойде, той губи шанса си да възстанови семейната чест и надеждата да спаси баща си.
В един миг го обзеха паника и безразсъдство и той хукна по Нихонбаши към имението на даймио Ниу. Тъкмо наближаваше портите, когато те се отвориха. Надеждата проблесна и после отново угасна. Отвътре излезе не Охиса, а самурай на кон. Сано изтръпна.