Маската на Ра

— Ей, Амеротке! — припълзя Хатусу и се изправи, а после заобиколи тичешком езерото и хвана здраво ръката на съдията: — Ти да не се цупиш, а? Защо не идваш на царския съвет — повдигна се тя на пръсти и се взря дяволито в очите му. — Не ме ли обичаш вече?

— Ходих при Пией — отговори Амеротке. — Божествени фараоне, вашият съпруг и заварен брат е бил вече мъртъв, когато змията го е ухапала, нали?

Хатусу пусна ръката му и отстъпи назад.

— Амеротке, харесват ли ти шарените рибки? Ела! Свали сандалите си.

— Краката ми са мръсни — рече Амеротке, объркан от отговора на Хатусу, а после погледна през рамо към Сененмут, който го наблюдаваше мрачно.

— О, не се притеснявай от него — пошепна тя и събра ръцете си една в друга. — Ние сме една плът, една душа, едно сърце, една мисъл.

Амеротке забеляза страстта, изпълнила очите й.

— Искахте от мен да стигна до истината — отговори той. — Но не мога да го направя, ваше височество, ако не ми се доверите.

Хатусу приклекна и разкопча сандалите му.

— Ела да измиеш нозете си.

Последвалото развесели леко Амеротке. Бе седнал на брега на езерото, потопил крака в хладната вода, а Хатусу и Сененмут се намираха от двете му страни. Тя цапаше във водата. Имаше нещо нереално в цялата постановка. Тя беше лъвицата и жената, произнесла и изпълнила присъда над враговете си. А сега седеше до него като младо момиче, решило само да разкаже приказка.

— Обичах Тутмос — започна тя. — Той беше мил, слабоват и болнав, но имаше добро сърце. Мъчеше го припадъчната болест и твърдеше, че му се привиждат разни неща. Амеротке, понякога за него бе трудно да вярва във всички чудновати богове на Египет, като да боготвори крокодил например; също недоумяваше защо повелителят Амон Ра носи главата на някакъв глупав овен. Не спираше да задава въпроси на мъдрите мъже. Не беше атеист, но търсеше нещо друго — въздъхна тя. — Той тръгна на битка срещу народите от Морето на север. По същото време получи писмо от Нероупе — пазителя на пирамидите в близост до Сакара. Съпругът ми решава да го посети на връщане. Междувременно Нероупе умира, но оставя тайни указания за Тутмос, в които е отбелязан пътят за преминаване през някои тунели, водещи до изгубената библиотека на Хеопс — великия фараон, живял преди стотици години — Хатусу спря за миг, обърса леко потта от врата си и продължи: — Той ми писа, след като бе посетил пирамидата. Унищожих това писмо, но запомних няколко реда от него. Как след завръщането си в Тива е готов да постави вярата в един-единствен Бог, насочена срещу фалшивите идоли в нашите храмове — сви рамене тя. — Не обърнах особено внимание на това — пое дълбоко дъх тя, разплисквайки водата с пръстите на краката си. — Само очаквах с нетърпение връщането му. Останалата част от придружилите го висши сановници пристигнаха в Тива няколко дни по-рано, за да подготвят величаво посрещане на Тутмос — отново спря тя. — Точно тогава — продължи бързо Хатусу — започнах да получавам анонимни послания, написани от ръка на жрец — тръсна тя глава. — Целта им бе изнудване.