Маската на Ра
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маската на Ра». Краткое содержание книги:
Пией се смъкна на колене със събрани ръце и бузи, облени в сълзи.
— Моля ви! — призова той. — Милост, благородни господа!
Амеротке погледна към Сетос, който му отговори с вдигане на вежди.
— Да, можеш да молиш за милост — заговори съдията. — Защото знаеш, че няма да ти се откаже. Нали пъргавото ти мозъче вече се пита защо господарят Амеротке е дошъл да те арестува лично, а? Защо не е изпратил Асурал да те прибере по тъмна доба? Вярно е, имаш право на еднократна проява на милост: можеш да си тръгнеш от Тива с кон и кола, натоварена колкото може да поеме. Тази къща и всичко в нея се конфискува, а получената равностойност ще отиде в Дома на живота към храма на Амон Ра.
— О, каква велика милост! — плачливо отбеляза Пией.
— Но при едно условие! — рязко го прекъсна Амеротке. — Огледал си тялото на божествения Тутмос. Беше ли ухапан от змия?
— Да, господарю.
Сърцето на Амеротке изтръпна. Той се приведе напрел и стисна човечеца за рамото:
— Истината ли казваш?
— И да, и не. Господарю, имаше белези малко над петата му. Но…
— Но какво?
— Кракът бе отекъл. Подозирам… — гласът му леко притихна почти до хленч: — Страх ме е!
— Много по-страшно е да те заровят жив в горещите пясъци на Червените земи — припомни му Амеротке.
— Имаше ухапване от змия — заяви Пией, като потри бузите си, — но отровата не бе тръгнала по тялото. Всички симптоми показваха, че божественият фараон бе починал от епилепсия.
— Какви ги приказваш?
Пией вдигна глава.
— Това е истината, господарю. Божественият фараон изглеждаше като ухапан от змия след смъртта си.
Сетос и Амеротке се изкачваха бавно по стъпалата, водещи към Дома на милион години, недалеч от големия участък за акостиране на Нил. Художници украсяваха пилоните и високите стени от двете страни на входа с драматични сцени от прочутата победа на Хатусу на север. Роби, изпълняващи указанията на майстори зидари, вкарваха огромни гранитни блокове с помощта на дървени валци.
— Новият ни фараон — отбеляза Сетос — ще направи всичко, за да не забравим славната й победа! Вляво и вдясно на главния вход ще сложат по един обелиск. Всеки сантиметър от площта им ще бъде посветен на божественото й раждане и величието й. Връхната им част ще бъде от злато, така че хората да знаят за благоразположението на Амон Ра към нея.
Амеротке покри устата си с ръка, за да се предпази от облака прах, а после изтри устни с нокътя на палеца си. Вече се бе разпоредил Асурал и Пренхое да направят необходимото, за да бъде Пией изведен от Тива още преди падането на нощта. Но гневът все още не го бе напуснал. Ако Тутмос вече е бил мъртъв, когато змията го е ухапала, божествената господарка просто не е могла да не го знае. И още нещо: как би могъл да повдигне подобен въпрос пред достолепната жена фараон? Пред тази царица воин, силно петимна за слава? Той хвана ръката на Сетос и я стисна.
— Ще отида сам.
Сетос не възрази.
Капитанът от личната царска гвардия позна веднага Амеротке и му се поклони най-почтително, преди да преминат по мраморните коридори, за да го въведе в малкия увеселителен парк, който Хатусу бе запазила за собствено ползване. Той беше същински зелен рай, потънал в сочни треви, сенчести дървета я покрити с цвят градински беседки, преди да се стигне до декоративното езеро от полиран мрамор, чиято вода бе толкова бистра, че Амеротке различаваше всяка подробност в ярките цветове на движещите се там риби. Птици с крещящи багри на перата кълвяха семенца по поляните. Златни и сребърни клетки бяха провесени по клоните, а намиращите се в тях пойни птици извиваха сладки трели в това може би най-разкошно от всички райски кътчета.
Сененмут и Хатусу бяха приклекнали като деца до езерото, допрели глави, и с весел смях се опитваха да хванат някоя риба. Хатусу погледна нагоре, а усмивката не слезе от лицето й. Беше облечена в съвсем обикновена и прозрачна ленена дреха. Къса и обилно напоена с масло перука покриваше главата й; съвсем малко туш подчертаваше овала на очите й, а краката й шляпаха боси. Сененмут носеше къса бяла пола, а по горната част от тялото му блестеше водата, с която Хатусу го бе опръскала.