Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
Той прекоси гробницата и застана пред саркофага на Камун — красиво творение на дърводелското майсторство: ковчег със златни кантове, покрит със скъпоценни камъни. С Камун нещата бяха съвсем други. Той не е заслужавал да отпътува към Полетата на запад — също като Руах, Пешеду и Бейлет. Трябвало е да плати за сторените от него престъпления. Сетянинът извади дългия си двуостър нож, напипа прореза, разкърти изолиращото покритие и отметна капака. Разнесе се благоуханна миризма. Той сведе поглед към мумията, повита в ленени пояси; лицето й беше скрито от оцветена в синьо и позлатена сребърна маска. Сетянинът я смъкна и я захвърли в мрака. После извади винения мях, който бе донесъл, и изсипа от него кръвта, купена от един касапин. Тя постепенно попи в скъпата ленена тъкан; част от нея остана, така че след малко трупът сякаш заплува в локва кръв. Острата й миризма удави благоуханието на балсамната смес от пчелен восък, канела, кедрово масло, къна и смирна. Сетянинът отстъпи леко назад, за да се полюбува на стореното.
— Какво правите? — сетянинът се обърна. Пазачът на гробницата идваше към него. Беше пийнал и вървеше, залитайки. Върху пълното му лице бе изписано силно смущение. Притисна до гърдите си чашата с вино, с която бе дошъл: — Какво е това? Какви ги вършите?
— Отдавам му почитта си! — сетянинът тръгна застрашително към него, но пазачът бе зает да оглежда пораженията.
— Защо сте свалили капака на ковчега? А това какво е! Богове! — когато видя кръвта, стигнала до равнището на капака, човекът захвърли чашата си и понечи да се обърне, но сетянинът беше много по-бърз. Само с един скок той го настигна; последва мигновено и жестоко замахване с ножа. Пазачът на гробницата клюмна, а сетянинът заби дългото острие докрай. Запуши с ръка устата му, докато гледаше как светлината на живота помръква постепенно в очите му. Пазачът изхриптя, задавяйки се със собствената си кръв. Сетянинът го положи внимателно на пода. После измъкна кинжала, обърса го бързо в дрехите на човека и се изправи. Още веднъж огледа резултата от работата си: останките на Камун бяха осквернени веднъж завинаги, както и цялата гробница. Той свали маската и избърса потта от челото си. Отиде до вратата, промъкна се през нея и с бързи стъпки се отдалечи в сгъстяващата се нощ.
Придържайки се в сенките, пое по улиците на Некропола, като от време на време отстъпваше встрани, за да направи път на някоя погребална процесия. После мина покрай статуята на Озирис и стигна до кея. Там прекрачи през борда на една от лодките, прекосяващи реката, и се вгледа в светлините, блещукащи оттатък в столицата. Бе доволен от постигнатото, но нощта едва започваше. Амеротке! Щеше да му е много по-приятно, ако съдията бе продължил да се губи в догадки, оставайки сам със смешните си заключения. Но също като останалите си другари бе подценил качествата му и сега трябваше да го принуди да замълчи завинаги! Според това, което бе стигнало до него, съдията се бе върнал в покоите си в храма на Маат и ако слуховете се окажеха верни, щеше да прекара там по-голямата част от вечерта.
Сетянинът слушаше с половин ухо бъбренето на преминаващите, които се връщаха в града след целодневния си престой и работа в Некропола. Как да изпълни своя замисъл? Носът на лодката сочеше най-краткия път до отсрещния бряг. Сетянинът се загледа в светлините на стъкмените набързо пазари по кея: бараки и сергии, където се продаваше всичко — от бижута до домашни любимци. Спомни си за някои от подвизите на Пантерите от Юга. Един от тях разпали огъня на въображението му и той се усмихна. Да, ето как ще да умре върховният съдия на фараона!
Съдията се събуди от болка в мускулите. Почувства лек студ; затова стана, отвори един сандък и извади дебело бродирано наметало, с което покри раменете си. Някои от маслените светилници бяха угаснали, но факлите осветяваха добре помещението. Отиде до отсрещния ъгъл, където просветваха и пукаха поръсените с благоухания въглени в двата мангала. Протегна към тях ръце и се вслуша в шумовете, идващи от храма. След като се постопли, Амеротке пийна глътка вино и хапна малко хляб и плодове, донесени от една прислужница.
После отвори вратата, излезе в малкия коридор и спря на входа към Залата на двете истини. Беше съвсем тихо, но от време на време сенките се раздвижваха, когато някой светилник припукваше дръзко в тъмнината. Амеротке винаги имаше странно усещане, когато се случваше да влезе в съда нощем. Той различаваше неясните очертания на стола, откъдето произнасяше присъдите, и дългата редица колони с подредени в основите им възглавници, където сядаха писарите и завеждащият канцеларията — много спокойно сега място, което обаче нерядко се превръщаше в арена на бурни емоции, аргументи и контрааргументи, а и присъди, които понякога носеха смърт.