История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001
- Автор: Константинов Петр
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001». Краткое содержание книги:
Тъкмо това се случва. Съглашенската флота спасява преминалата Албанските планини сръбска армия (с правителството и краля) и я настанява за възстановяване на остров Корфу. След това я хвърлят на Солунския фронт, където през есента на 1918 г. тя изиграва съществена роля при пробива на Добро поле.
Втората капитална грешка още в първите месеци на войната (наложена пак от германското командване и преди всичко от кайзер Вилхелм II) е, че устремно напредващите на юг (след победата си над англичаните при Кавадарци) български войски е трябвало да спрат на два километра от гръцката граница. Гърция формално е „неутрална“ (но е допуснала на своя територия съглашенски войски). Кайзер Вилхелм II, основавайки се на обстоятелството, че сестра му е съпруга на гръцкия крал (повод за което е и намесата му по време на Букурещките преговори през лятото на 1913 г. за даване Кавала от България на Гърция), не позволява на българската армия влизане в Гърция, вярвайки дълбоко, че Гърция ще мине на страната на Централните сили, недо-оценявайки ролята на Венизелос и просъглашенските политици около него, които всъщност в 1917 г. въвеждат Гърция във войната на страната на Съглашението.
Това спиране на напредването на българите към устието на Вардар и изтикване на Съглашенския корпус от Солун (след победата на българите над английските и френски войски при Кавадарци и Гевгели и устремяването им на юг, съглашенците са започнали бързо евакуиране на Солун с цял да го напуснат) се оказва съдбоносно за цялата война. Българските войски са поставени в положение на неизгодна за тях позиционна война на един фронт разгънат на повече от 600 км, което продължава под все по-засилващия се съглашенски артилерийски огън почти три години. Съглашенското командване непрекъснато изпраща на Солунския фронт нови пехотни сили и артилерия. През лятото на 1918 г. съотношението на оръдейната мощ на съглашенците спрямо българската достига 4:1, а бойният състав на съглашенците по това време достига и надминава 600 000 души.
Като се прибави към това пораженската пропаганда, която се води печатно (вестници и листовки на тесните социалисти) или чрез агитатори (най-често депутатите им защитени от парламентарен имунитет), всичко това облагодетелствано от тежките условия по планинските позиции, влошената храна и битово осигуряване, продължителната отдалеченост от родните села — довежда в средата на септември 1918 г. до пробива на Добро поле, а оттук, като верижен процес, до отпадането една след друга на държавите от Централните сили и по този начин (както не веднъж бе предупреждавало българското командване) до решаването на Първата световна война не на Западния или Източния фронт, а на Балканския. Несъгласието на германското командване с българския план за водене на войната (съгласно който можеше да бъде ликвидирано всяко съглашенско присъствие на Балканите още през есента на 1915 г.), желанието на Берлин да използва Солунския фронт като постоянно съществуваща „помпа“ за изтегляне на бойна и огнева мощ от Западния фронт, се оказа една от фаталните причини за края на войната.
През септември 1916 г., уверена вече в победата на Съглашението, Румъния напада Австро-Унгария. Нейната артилерия обстрелва Русе и Свищов. Сега влиза в действие Трета българска армия под командване на ген. Тошев и при пряката подкрепа на легендарната българска конница на генерал Иван Колев освобождава Южна и Северна Добруджа, преодолявайки румънските и руските полкове. В две денонощия чрез вихрен щурм е превзета Тутраканската крепост, при която попадат в плен близо 30 000 румънски войници и над 150 оръдия. През декември българските войски се оказаха в Букурещ, преминаха делтата на Дунава и стигнаха река Серет в Молдова, където разбиха две руски бригади.