История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001
- Автор: Константинов Петр
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001». Краткое содержание книги:
Австро-Унгария навлиза вече във втора година на войната си със Сърбия, без да може да осъществи планираното бързо „смазване“ на южната си съседка. Това контрастира с внушителните победи на германската армия и намалява възможностите за бързо решаване победния край на Източния или Западния фронт — както дълбоко е уверено германското командване и преди всичко кайзерът. Така в Берлин и Виена става ясно, че въпросът с разгромяването на Сърбия може да бъде решен чрез включване във войната на България. Това активира до пределна степен дипломацията на Централните сили. В югоизточната част на континента, англичаните, дебаркирали в Галиполския полуостров, търпят също несполуки и търсят изход от положението. На 3 август 1915 г. Съглашението отправя последна нота до България, в която в общи черти повтаря позицията от нотата си през м. май, без да дава никакви конкретни гаранции за задоволяване справедливите искания на България. Централните сили бяха пределно ясни в това отношение: цяла Вардарска Македония и Поморавието след освобождението им от българските войски се считаха за част от Царството. Претенциите към Гърция и Румъния щяха да бъдат решавани съобразно поведението на тези две страни във войната. Германия беше убедила Турция да отстъпи на България около 2000 кв. км от Източна Тракия по протежение на река Марица.
Погледнато от дистанцията на времето българското правителство е могло да изчака още няколко месеца до окончателното определяне поне на една от двете съседни неутрални държави — Румъния и Гърция. Било е ясно също така обаче, че англичаните ще се изтеглят от Галиполския полуостров в Солун, а при предстоящата офанзива от север срещу Сърбия (в която са щели да участват мощни германски формирования) в Македония е могло да се настанят наистина трайно австроунгарски войски (!!)
Тази обстановка лишава българското държавно ръководство от възможност за окончателна трезва и спокойна преценка на положението (у нас се пренебрегваше винаги значението на икономическия потенциал на Съглашението).
При тези условия на 24 август 1915 г. е подписан съюзен договор между България и Германия. Започва мобилизацията на българската армия, като в съвсем кратък срок (въпреки активната агитация на опозицията и особено на тесните социалисти) България успява да свика под знамената невероятен по размер военен контингент от 878 536 души.
Почти милионната българска войска е разделена на три армии. Първа армия под командването на ген. Климент Бояджиев заема изходни позиции в два сектора: северен — Видин-Кула-Белоградчик, и южен — Трън-Цариброд. Задачата на армията е да разгроми Тимошката армия и Втора Сръбска армия, да превземе Ниш (където временно се е настанило сръбското правителство), да се съедини с напредващите от север австроунгарски и германски войски (преминали от 24 септември в офанзива и прехвърлили се на юг от Дунав) и след това с помощта на Втора българска армия (от юг) и австроунгарските войски (от север) да обкръжи, унищожи или плени основното ядро на сръбската армия, притискайки я към Албанските планини.
Втора армия с командир ген. Георги Тодоров има за задача да напредне през Царево село и Кочани, да овладее Калиманското плато, да пресече долината на Вардар в направление Скопие, Битоля, Охрид и по този начин да пресече възможното придвижване на съглашенските подкрепления за сърбите от Солун, където бе формиран вече (при това на „неутрална“ гръцка територия) Съглашенски корпус под командването на ген. Морис Сарай и съставен от оттеглящи се от Галиполския полуостров английски войски и непрекъснато прииждащи по море френски подкрепления: В Плевен, под командването на ген. Стефан Тошев се концентрира Трета армия.
На 1 октомври 1915 г. българските войски минават в настъпление. Частите на Първа армия след тежки сражения превземат на 24 октомври Нишката крепост и продължават настъплението си на запад и югозапад. През това време Втора армия е овладяла долината на Вардар, но е принудена да срещне, а след това при Кавадарци и Гевгели да разбие и отхвърли насочилите се на север (с цел разгро-мяване на Втора българска армия и свързване с отстъпващите на югозапад сръбски войски) англофренски бойни съединения.
След победата при Кавадарци се открива отлична възможност за преследване на съглашенските войски, заемането на Солун и ликвидиране (след унищожаване на сръбската армия) на Балканския фронт. Идеален вариант за българската армия в няколко седмици да реши основните си задачи във войната.
Тук обаче настъпва нещо неочаквано. На първо място германските войски спират настъплението си от север към полуобградената от българските войски от юг и изток в Косово поле над 130 000 сръбска армия. По този начин не се осъществява пълното й обкръжаване и пленяване. Германия и Австро-Унгария заявяват, че основните задачи в Балканската операция (създаване на пряка връзка Виена-Белград-София-Цариград) е приключена, а сръбските войски в Косово поле, според германското командване, няма да успеят да се измъкнат през Албанските планини в настъпващата вече зима. Българското командване има съвсем друго гледище: войната, която води България, е за обединение на намиращите се под чуждо робство българи, а оставената без обкръжение и обезвредяване над стохилядна сръбска армия ще успее да премине при зимни условия Албанските планини, ще бъде спасена на адриатическото крайбрежие от Съглашенската флота и след възстановяване и подготовка ще бъде хвърлена отново срещу българската армия.