Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
— Тогава я задръж тук! — каза Ладона надменно. — Това е далеч по-просто решение.
Пар-Салиан поклати глава.
— Той неизбежно ще се върне да си я вземе. И тогава вече ще притежава магията. Ще се е сдобил с власт да прави, каквото си иска.
— В такъв случай я убий.
— Такъв опит вече беше направен и не успя. Освен това дали самата ти би съумяла да я унищожиш със своите умения, докато е под закрилата на Паладин?
— В такъв случай може би самият бог ще й попречи да отиде при Рейстлин?
— Не, няма. Поличбите сочат, че той е заел неутрална позиция. Паладин е оставил нещата в нашите ръце. Кризания е просто вегетиращ труп и няма да бъде нещо повече, тъй като на този свят няма сила, която да я върне към живота. Може би Паладин й е отредил да умре на място и време, където смъртта й да има смисъл и така житейският й цикъл да бъде завършен.
— Значи ти ще я изпратиш на смърт — прошепна Ладона, взирайки се смаяно в Пар-Салиан. — Белите ти одежди ще се изцапат с кръвта й, стари ми приятелю.
Пар-Салиан стовари ръка върху масата с лице, изкривено от жестока вътрешна борба.
— Това не ми носи радост, по дяволите! Но какво друго ми остава? Не виждаш ли в какво положение се намирам? Кой стои начело на Черноризците сега?
— Аз — отвърна Ладона.
— А кой ще оглави Ордена, ако той се върне победоносно?
Ладона се намръщи и не отговори.
— Именно! Дните ми са преброени, Ладона, зная това. О, да — белият маг махна с ръка, — но силата ми е още голяма. Може би никога не е била по-голяма. Всяка сутрин обаче, когато се събудя, ме обзема страх. Днес ли е денят, в който ще я изгубя? Всеки път, когато не успея да си припомня бързо някое заклинание, ме побиват тръпки. Ще дойде ден, зная това, когато няма да си спомня точните думи! — Той затвори очи. — Уморен съм Ладона, много съм уморен. Не искам нищо друго, освен да си седя в тази стая край топлия огън и да документирам знанието, което натрупах през годините. И въпреки това не смея да се оттегля точно сега, защото зная кой ще заеме мястото ми.
Старият маг въздъхна.
— Аз сам ще посоча наследника си, Ладона — каза тихо Пар-Салиан. — Няма да допусна властта да бъде изтръгната от ръцете ми. Моят залог тук е много по-голям, отколкото, на който и да е от вас.
— Може би не е — рече Ладона, загледана в пламъците. — Ако той се върне като победител, може би няма да има Съвет на маговете. Ние всички ще станем негови слуги. — Ръката й се сви в юмрук. — Аз все още съм против, Пар-Салиан. Опасността е твърде голяма! Нека тя да остане тук, нека Рейстлин научи каквото може от Фистандантилус. Ще намерим начин да се справим с него, когато се върне! Той е силен, разбира се, но ще му отнеме години да научи всичко онова, което Фистандантилус е знаел, когато е умрял! Можем да използваме това време да се подготвим за неговото завръщане. Бихме могли…
В този момент от сенките на стаята дойде шумолене. Ладона трепна и се извърна, стрелвайки ръка към някакъв скрит джоб на мантията си.
— Недей, Ладона — обади се един кротък глас. Не е нужно да пилееш силите си в защитни заклинания. Аз не съм създание от Отвъдното, както вече каза Пар-Салиан. — Фигурата пристъпи напред към светлината на огъня и червените й одежди заблещукаха под отблясъците на огъня.
Ладона се облегна назад с въздишка, но в очите й гореше онзи гневен блясък, който караше магьосниците чираци да тръпнат от ужас.
— Да, Джустариус — каза тя хладно, — ти не си създание от Отвъдното. Значи успя да се скриеш от мен? Това говори колко много си напреднал в изкуството си, Червени. — Завъртайки се на стола си, тя погледна Пар-Салиан с презрение. — Остаряваш, приятелю, щом ти е нужна помощ, за да се справиш с мен!
— О, сигурен съм, че Пар-Салиан е точно толкова изненадан да ме види тук, колкото си и ти, Ладона — заяви Джустариус. Загръщайки се с мантията си, той тръгна бавно напред и седна на един друг стол до писалището на Пар-Салиан. Червеният маг видимо куцаше, влачейки единия си крак по земята. Рейстлин не беше единственият магьосник, който бе пострадал при Изпитанието.
Джустариус се усмихна.
— Макар Великият да се е научил добре да прикрива чувствата си — добави той.