Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
— Да — отвърна Тас, почувствал се изведнъж неловко под пронизващите сини очи на мага.
— И все пак защо тя иска да направи този опит? — упорстваше Пар-Салиан.
Тас изправи Бупу на крака и й подаде кърпичката си, опитвайки се да игнорира факта, че тя се взира в нея учудено, очевидно нямайки никаква представа как да я ползва. После Бупу издуха носа си в краищата на собствената си рокля.
— Ъъъ… и после Тика каза… — Тас замълча и се изчерви.
— Какво каза Тика? — попита Пар-Салиан кротко.
— Тика каза… — Тас преглътна, — Тика каза, че Кризания прави това… защото го о-обича… защото обича Рейстлин.
Пар-Салиан кимна и отклони поглед към Карамон.
— А ти, близнако? — каза изведнъж той. Карамон вдигна глава и се вторачи в него с безумен поглед.
— Ти обичаш ли го още? Преди малко каза, че си готов да се върнеш назад във времето и да унищожиш Фистандантилус. Ще се изправиш пред огромна опасност. Обичаш ли достатъчно брат си, за да се впуснеш в това страшно пътешествие. Готов ли си да рискуваш живота си за него, както стори тази дама? И преди да ми отговориш, искам да запомниш следното — ти не отиваш на мисия, за да спасиш света. Ще се върнеш във времето, за да спасиш една душа, нищо повече. И нищо по-малко.
Устните на Карамон се помръднаха, но от тях не излезе никакъв звук. Лицето му грееше радостно, но щастието извираше дълбоко от сърцето му. Той успя само да кимне с глава.
Пар-Салиан се извърна към Съвета на маговете.
— Аз взех моето решение — поде той.
Един от Черноризците стана и отметна качулката си назад. Тас видя, че това беше жената, която го бе довела тук. Очите й гневно горяха. Тя направи рязко движение с ръка, сякаш разсичаше нещо.
— Ние оспорваме решението ти, Пар-Салиан — каза тя приглушено. — И както знаеш, това означава, че не можеш да направиш заклинанието.
— Господарят на Кулата може да направи заклинанието без одобрението на другите, Ладона — отвърна Пар-Салиан мрачно. — Това право е дадено на всички Господари. Именно така Рейстлин откри тайната, когато овладя Кулата в Палантас. Не се нуждая от помощта нито на Червените, нито на Черните.
В крилото на маговете с червени мантии също се надигна ропот. Мнозина гледаха към черноризците и кимаха в знак на съгласие с тях. Ладона се усмихна.
— Така е, Велики — каза тя. — Зная това. Ние не ти трябваме, за да направиш заклинанието, но въпреки това, ти се нуждаеш от нас. Нуждаеш се от подкрепата ни, Пар-Салиан, от нашата тиха подкрепа. В противен случай сенките на магията ни ще се издигнат и ще засенчат светлината на сребърната луна. И ти ще се провалиш.
Лицето на Пар-Салиан стана студено и сиво.
— А животът на тази жена? — попита той и посочи тялото на Кризания.
— Какво е за нас животът на една жрица на Паладин? — присмя се Ладона. — Задълженията ни се простират много по-далече и освен това не могат да бъдат обсъждани пред външни лица. Отпрати тези хора да си вървят — тя махна към Карамон — и ще разгледаме нещата на тайно съвещание.
— Смятам, че това е разумно, Пар-Салиан — каза кротко червеният маг. — Гостите ни са уморени и гладни и сигурно намират препирните ни за крайно отегчителни.
— Много добре — отсече Пар-Салиан. Тас обаче забеляза гнева на стария маг с бялата мантия, когато се извърна с лице към тях. — Ще бъдете призовани.
— Почакайте! — извика Карамон. — Настоявам да присъствам! Аз…
В следващия миг грамадният мъж замълча и хлъцна от изумление. Залата, маговете и дори и каменните столове бяха изчезнали. Той крещеше на една закачалка за шапки.
Тас се огледа замаяно. Той, Карамон и Бупу се бяха озовали в една уютна стая, която сякаш беше долетяла направо от странноприемницата „Последен дом“. Зад решетката на камината гореше огън, а от едната страна имаше няколко удобни легла. Отрупаната с храна маса бе близо до огъня. Миризмата на хляб и печено месо накараха кендера да преглътне слюнката в устата си. Сетне той въздъхна щастливо.
— Мисля, че това е най-прекрасното място на този свят — каза Тас.
Глава 14
Старият маг с бялата мантия седеше в кабинета си, който много приличаше на този на Рейстлин в Палантийската кула, само че книгите по лавиците на Пар-Салиан бяха с бяла подвързия. Сребърните руни по гръбчетата и кориците им просветваха под отблясъците на припукващия огън. На случайния посетител тази стая би се сторила твърде гореща и задушна, но Пар-Салиан се бореше със студа на възрастта, който проникваше в костите му. На него му беше съвсем добре.