Супернеудачница
- Автор: Калинина Дарья Александровна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Кръстанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Супернеудачница». Краткое содержание книги:
Случайното запознанство на скромната Лиза с необикновената Мариша, която е нейна пълна противоположност, става причина да се разбулят много тайни и мистерии от миналото, настоящето и… бъдещето на Лиза.
Мариша не може да остане равнодушна към нещастието на новата си приятелка и тъй като е частен детектив се заема с разследване на поредния криминален случай. В крайна сметка се оказва, че й се налага да спасява от неизбежна гибел не едно бедно момиче, а много богата наследница. А убиецът, който така настървено преследва Лиза, всъщност е…
— А какво е станало с моя чичо след това?
— После?
— Да, после. Къде е отишъл, след като е избягал от страната?
Дълго време от него нямало и следа. Това било съвсем естествено — майка му починала, а сестрите му го мразели. Но един ден, когато мъничката Лиза навършила три годинки, приятелката на леля Лена дошла при нея.
Леля Лена отворила вратата и първоначално не успяла да познае приятелката си в стоящата на прага жена.
— Майка ти беше страшно изплашена. Говореше врели-некипели. Отначало дори не можах да я разбера какво ми казва.
И непрекъснато плачела. В началото леля Лена даже се изплашила, да не би да се е случило нещо лошо с детето. Но се оказало, че Лиза е жива и здрава, че е в детската градина, откъдето ще я вземе баща й.
— Нека поне веднъж да си изпълни бащинските задължения, а аз дойдох при теб, защото трябва да се посъветвам за нещо.
Леля Лена кимнала и най-накрая научила за какво става въпрос.
— Той ми изпрати писмо!
— Кой?
— Григорий! Гришка! Брат ми!
— Наистина ли? — изненадала се леля Лена. — Жив ли е?
— Жив е. И доколкото може да се съди от писмото, се е справил много добре.
Всъщност, писмото представлявало по-скоро бележка без обратен адрес. И било получено не по пощата, а предадено на майката на Лиза чрез трета ръка. Независимо от явното „затопляне“ на политическия климат в страната тогава, до времето на свободата след „перестройката“ било още далеч.
— Той вече не е в Холандия. Прехвърлил се е в Австралия.
— И какво прави там?
— Процъфтява. Търгува с всичко, което му падне. Съпътства го голям успех. Представяш ли си, купил си е собствена къща. За колата няма какво да говорим.
Но въпреки това, майката на Лиза била настроена мрачно. Мисълта за факта, че нейният брат имал луксозен дом с басейн, голям гараж, градина и т.н. и т.н., я била зашеметила. На измамника и крадеца мястото му било в затвора, а той там процъфтявал, там не бил престъпник. Това не било справедливо!
Точно към такава жизнена позиция тя се придържала до края на дните си. И за да предпази единственото си чедо от зловредното влияние на чичото, тя забранила на всичките си близки и приятели да споменават за него. Непрекъснато късала писмата му и никога не отговаряла на неговите обаждания. А ако случайно отговаряла, била изключително груба (когато Лиза не се намирала около нея, за да чуе и да се заинтересува от странния телефонен разговор с Австралия).
Въпреки това, Григорий не се отказвал от опитите си да се сближи със сестрите си. Той звънял и на Верунчик. Писал и на нея, но на Верунчик хич не й било до брат й. Тя била увлечена да сменя мъжете един след друг като ръкавици. Той не одобрявал това. Колкото и да е странно, независимо от своя неспокоен начин на живот, изпълнен с приключения и хазарт, Григорий имал строги морални възгледи за семейството и семейните отношения. Така че, не успял да се помири и с другата си сестра. Верунчик била твърде лекомислена, за да приеме съветите на Григорий, а той се ядосвал и преживявал.
— Самият Григорий не се е женил. Той беше към шейсетте, когато майка ти го спомена за последен път, и тогава все още нямаше жена.
— Никога не се е женил?!
— Е, имал е някакво момиче, но чичо ти смятал, че тя се държи много лекомислено. А той никога не е харесвал лекомислените жени. Затова се разделили по взаимно съгласие.
Наследници, доколкото можеше да знае леля Лена, Григорий нямал. Така че, едва сега на Лиза и Мариша им стана малко или повече ясно откъде може би извираше „златната река“, намокрила краката на Лиза.
— Щом ти имаш чичо в Австралия, който не е женен и е страшно богат, ти се явяваш негова потенциална наследница — отбеляза Мариша. — Ти и Верунчик — други претенденти няма. Във всеки случай поне в Русия няма други.
Лиза кимна. Постепенно в главата й започна да се прояснява. Да, изглежда всички събития от последните дни бяха свързани по някакъв начин с този неизвестен чичо Гриша.
— Е, какво? — попита междувременно леля Лена. — Помогнах ли ти?
— Много! Много ти благодаря!
— Не знам как точно съм ти помогнала, но ако си спомня още нещо, на всяка цена ще ти се обадя — кимна жената, поласкана от похвалата.
След разговора с приятелката на Лизината майка, Мариша спокойно можеше да се отправи при нотариуса Израил Соломонович. Тя вече си представяше за какво ще си говорят и мислено беше готова за това.