За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
Даването на пример от жанра фентъзи (макар че тук прилагането на Фантастичното не е по нормите на науката, а на мита и приказката) припомня за още нещо – полифункционалността на социалната фантастика. Тя е разпространена не само сред всички литературни направления (колко струва само сатиричната повест на Евгений Лукин „Ще се лекуваме“, в която добралият се до властта менте-психиатър гради диктатура чрез психиатрични диагнози, а репресиите имат вид на „лечение“!). Тя се съдържа и във всички видове изкуство. Нямат брой филмите, живописните произведения, дори музикалните пиеси по теми от социалната фантастика. А в литературата се изявяват не само автори от „гилдията на фантастите“ – пробват се и творци с всемирно признание: „Игра на стъклени перли“ от Херман Хесе, „Островът на естетите“ от Андре Мороа, „Фатерланд“ на Робърт Харис… Не губят интерес към темата и именити съвременници като Умберто Еко и Джон Фаулз.
„Патент САС“ – новела от Светослав Минков
„Пътят на Икар“ – роман от Любен Дилов
„Руфо, червенокосия“ – роман от Иван Мариновски
„Къртицата“ – роман от Любомир Николов
„Убийство в Ню Бабилон“ и „Смърт в раковината“ – повест и роман от Агоп Мелконян
„Хомо Булгарис“ – роман от Владимир Писарски
„Диви теменужки“ – повест от Елена Александрова
„Всичкият блясък на Злото“ – роман от Николай Светлев
„Отвъд пустинята“ – повест от Атанас П. Славов
„По кабела“ – разказ от Алек Попов
„Приказка за поета“ – разказ от Александър Карапанчев
„Бетонната фея“ – роман от Иво Беров
„Ортодокс“ – роман от Григор Гачев
Deja vu – разказ от Христо Карастоянов
„10–9“ – роман от Николай Теллалов
„Тревожно настроение“ и „Шампионите“ – разказ и повест от Георги Малинов
„Те не вярват в приказки“ – повест от Мартин Петков
„Плът от плътта“ – разказ от Светлана Алексиева
„Синдромът Ируканджи“ – разказ от Александър Лютов
„Дивна“ и „Непоискано добро“ (част I и II) – романи от Светлини сред сенките
„Завладей българите!“ – роман от Адриан Лазаровски
„Парченца смърт“ – разказ от Мария Белчева
„2066“ – роман от Александър Томов
„Кастинг за месия“ – роман от Петър Делчев
Напред, човечество!
Любен Дилов
Сега, когато летим вече в първия си боен полет, от който аз не зная дали ще се завърнем, макар задачата ни да не е да влизаме в схватка с врага, а да разузнаем местоположението му и неговите бойни средства, аз бих могъл само да напомня предисторията на конфликта. Истинската летопис на тая война ще я пишат други. Ако, разбира се, тя се състои или ако след нея остане изобщо някой, който да е способен да пише. Впрочем историята показва, че действителните причини за войните обикновено са били скривани зад някакви незначителни поводи, докато в случая поводът съвсем не може да бъде наречен дребен. И това е основната отлика на нашия свещен и справедлив поход от всички предишни войни на Земята.
Началото бе сложено в малкия градец Нима, където се намира психиатричната клиника на известния професор Зимеринг. Как точно е станало, и досега е загадка, но така или иначе, когато нощта се оттеглила от това полукълбо, всички болнични помещения в клиниката се оказали празни. Не бил останал нито един пациент, дори от приспаните с успокоителни инжекции. Паниката сред дежурния персонал трябва да е била неописуема. Тогавашните репортажи във вестниците дават известна представа за нея. Не по-малка е била паниката и в Нима – двеста и петдесет избягали луди за едно такова градче е ужасяваща цифра. За щастие, повечето от жителите му се познавали, ако не по име, то по физиономия, така че подозрителното взиране един другиму в лицата, за да се познае преоблеченият луд, не траело дълго. Но полицията не успяла да открие нито един от тях, а и полицейските кучета преследвали следите им само до средата на голямата поляна в болничния парк, където горките животни почвали да се въртят като обезумели и да вият от злобно безсилие. На десетия ден дежурният в злокобната нощ лекар се самоуби, а директорът проф. Зимеринг, най-големият жив представител на виенската психиатрична школа, полудя и бе настанен в клиниката на проф. Отара, неговия заклет научен противник. Седмица по-късно обаче клиниката на проф. Отара също осъмна изпразнена. Изчезнаха безследно още 186 душевно болни, повечето от тях, както се говореше, опасно луди. Между тях и старият проф. Зимеринг.