За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
Антон се усмихна. Тъй де, накъде сме тръгнали със звездолети из Галактиката без чувство за хумор?
– Свири.
– Не бих издържал на такава досада. Монотонно едно и също.
– Хм. Честно казано, не е досадно. Монотонно, провлачено, ама не втръсва. Не омръзва, не дразни, не ме разсейва… мъничко само, по двуслънчево пладне.
– Да, не втръсва… – Микробиологът отново гледаше втренчено екраните.
Антон се досети, че Матиас пак мисли за феномените по своята специалност. След минута ученият се сепна:
– Трябват ми проби за микрофосили! Пращаме ята робосонди, но бих искал да се разходя по терена лично. Не можете ли с Фредерик да измъдрите някакъв по-добър транспорт от бъгитата в хангара?
Антон се засмя, обеща да се заеме, пожела му нова хипотеза и го остави на мира.
На излизане си каза, че Матиас има късмет да е с половинката си тук, понеже Есмер бе свързочник с втора специалност метеорология. Другата двойка бяха опонентът му Диего и Патриша.
В планетоложката лаборатория екраните лежаха върху голям плот в средата на отсека. Диего и Патриша си предаваха планшети със симулации, Есмер обработваше данни от спътниците, извайвайки над плота холограмна картина на въздушните течения. Тримата си общуваха предимно с възклицания и абревиатури, от които ОАЦ (обща атмосферна циркулация) беше най-безобидната.
– Ще попреча ли? – провря глава през отворената врата Антон.
– Тоя пък! – изсумтя Диего и залепи очи към окулярите на микроскоп.
– Открихме серия заледявания! – съобщи Патриша.
– Матиас пък смята, че скоро е имало измиране – рече да покаже съпричастност Антон.
Планетологът, океаноложката и метеороложката погледнаха капитана учудено.
– Какво ще рече това „скоро“? – уточни Есмер, в черната ù лъскава коса играеха отблясъци от индикаторите на уредите наоколо.
– Еее… не знам.
– Нямаме корелация! – отсече Диего. – Заледяванията настъпват с интервал от трийсет и два милиона години…
– Като по часовник! – вметна Патриша. – Цикълът започва преди три цяло и девет Ga…
– … но преди около сто милиона спира. Даже в момента би трябвало да сме в епоха на заледяване.
– И защо така? – учтиво се поинтересува Антон.
– Ха де… Причината не може да е в слънцата, не са от непредсказуем тип. – Диего бе озадачен. Втората му специалност беше астрономия. – А ендогенни фактори не откривам. Планетата е спокойна, дебела кора, обширна мантия, малко течно ядро, слабо изразена тектоника. Не знам. Данните от робосондите не са прецизни! – заключи той обвиняващо.
Антон сви рамене:
– За това имате инженер по инфраструктурата.
– Фредерик заяви, че тонерите в трюма намаляват. За да може да ни печата разни джаджи на Моделиера и занапред, трябвало да започне рудна разработка. Намислил е да филтрира водата от близкото море, за да попълни запасите от конструкционен материал.
– Кога го е решил? – учуди се Антон. – В столовата нищо не каза.
– Нали го знаеш какъв е приказливец… – подхвърли Есмер. Антон кимна. Инженерът беше най-възрастен от пионерния екипаж, уравновесен и мълчалив. Семейството му се намираше в хибернаторите на конквистадора, но той не показваше тъга и униние, спомни си пилотът. – Съобщи ни го преди двайсетина минути. Сега е при Ана за съгласуване.
– Добре, щом Фредерик е зает, ще видя какво аз мога да направя.
– Това е… – Диего пак се откъсна от микроскопа и вдигна палец – много добра идея!
През следващите два дни Антон сглоби от типовите проекти в инфотеката виртуален модел на дисколет. Четири въздушни турбини, едноместна кабина, херметичен багажен отсек и гнезда за стандартни робосонди. Избра захранване: ториев микрореактор и буферна батерия. Експертната система на пионера провери сметките и даде одобрение. Новата машина по замисъл трябваше да развива максимална скорост до 160 клика, да увисва неподвижно при нужда, да устои на ветрове до 40 възела. Максимален таван – 2 километра. За оптимални Антон прецени скорости от нула до 90, а височини – от 5 до 400 метра. Наличието на буферна батерия налагаше разумен предел на обсега на мисиите – 2100 километра.
Самото разпечатване на четириметровия корпус заедно с авиониката отне няколко часа. Фредерик внесе корекции, с които намали разхода на тонери – титанова жица и полимерокерамика – до 200 килограма. Още два часа потрябваха за монтаж на електронна апаратура и поставяне на микрореактора, тях взе от трюма. Оставаше да пробва дисколета в реален полет, преди да пусне за принтиране още шест машини.