Разбудени фурии

Няма да го направи. Ако Танаседа те е проследил чрез Ошима и Неуловимите, значи знае, че е замесена в смъртта на Юкио Хираясу. А щом знае, ще я иска невредима. Танаседа е от старата школа и обеща екзекуция в стар стил. Няма да иска увредена стока.

И освен това става дума за теб самия. Знаеш на какво си способен и на какво не.

Тогава бях по-млад. Сега не бих го сторил. Мислено се помъчих да привикна с идеята. Там, навън. Там съм аз, само че по-млад. Не се знае какво…

Напротив, знае се. Това е емисарски блъф, трябва да ти е ясно. Неведнъж си го използвал.

— Езика ли си глътна?

— И двамата знаем, че няма да го направиш, Ковач. И двамата знаем за кого работиш.

Този път паузата, преди да отговори, бе едва забележима. Добре се справяше с изненадата, впечатли ме.

— За беглец изглеждаш удивително добре информиран.

— Така съм обучен.

— Попиваш местния колорит, а?

Думи на Вирджиния Видаура от встъпителна лекция пред кандидат-емисарите, изречени преди около един век лично време. Питах се колко ли време е минало за него.

— Да, има такава работа.

— Кажи ми нещо, мой човек, наистина бих искал да знам. При цялото това обучение как падна дотам, та да си изкарваш хляба като евтин наемен убиец? Да си призная, подобен обрат в кариерата искрено ме озадачава.

Докато го слушах, изведнъж ме обзе хладно прозрение. Изкривих устни и се настаних по-удобно. Не отговорих.

— Тръпката, нали? Говоря с Мики Тръпката?

— Е, имам и друго име — извиках аз. — Но един тъпанар го открадна. Докато си го върна, можеш да ме наричаш Тръпката.

— Може и да не си го върнеш.

— Много мило от твоя страна да се тревожиш, но познавам добре въпросния тъпанар. Няма да ме затрудни задълго.

Гласът му дори не трепна, само пропусна един такт. Единствено емисарската ми интуиция усети гнева, потиснат също тъй бързо, както бе избухнал.

— Тъй, значи?

— Да, мене слушай. Голямо говедо. Такива не живеят дълго.

— Много самоуверен ми се виждаш. — Гласът му се промени едва доловимо. Бях го засегнал с нещо. — Може пък да не го познаваш чак толкова добре, колкото ти се иска да вярваш.

Изсмях се гръмогласно.

— Майтапиш ли се? Учил съм го на всички скапани номера, дето ги знае. Без мен…

Ето я! Фигурата, която знаех, че ще дойде. Която не можех да чуя заради неврохимията, докато си разменях прикрити заплахи с гласа отвън. Приведен силует в черно се промъкваше през един отвор на пет метра под мен. Носеше някаква оперативна маска с окуляри и сензори, от която приличаше в главата на насекомо. Разполагаше най-малкото с инфрачервена камера, звуков локатор и детектор за движение…

Аз вече падах. Отблъснах се от площадката и полетях надолу, насочил крака за смъртоносен удар върху врата зад маскираната глава.