Грешникът
- Автор: Герритсен Тесс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Грешникът». Краткое содержание книги:
Ризоли въздъхна.
— Може би ако бяхме различни хора, щеше да има някакъв шанс.
— Връзката не е била между различни хора. А между вас двамата.
— Вярно. Каква изненада, а?
— Защо?
Ризоли не отговори веднага, вперила поглед в контролното табло пред себе си.
— Знаеш ли как ме наричаха двамата ми братя, като бяхме малки? — попита едва чуто тя. — „Жабата“. Казваха, че нито един принц не би поискал да целуне жаба. Още по-малко — да се ожени за нея.
— Понякога братята могат да бъдат жестоки.
— Но понякога просто казват жестоката истина.
— Когато те погледне, агент Дийн изобщо няма вид на човек, който вижда жаба.
Джейн сви рамене.
— Кой може да знае какво вижда?
— Интелигентна жена?
— Да, звучи наистина секси.
— За някои мъже наистина звучи така.
— Или твърдят така. Знаеш ли какво? Много ми е трудно да го повярвам. Имат ли избор, мъжете винаги предпочитат циците и задника.
Ризоли се фокусира ядно в пътя. Движеха се по улици, покрити с мръсен сняг и паркирали коли със заскрежени прозорци.
— Той е видял нещо в теб, Джейн. Достатъчно да те пожелае.
— Всичко стана покрай случая, върху който работехме. Възбудата от преследването. Кара те да се чувстваш жив. Щом започнеш да наближаваш, отделянето на адреналин изведнъж се увеличава и всичко изглежда различно, усеща се различно. Работиш с някого по двайсет и четири часа в денонощието, толкова близко си до него, че познаваш миризмата му. Знаеш как си пие кафето и как си връзва вратовръзката. После случаят се заплита, вие се ядосвате заедно и се плашите заедно. И съвсем скоро започва да ти се струва, че това е любов. Но не е. Само двама души, работещи в толкова напрегната ситуация, че не успяват да направят разлика между похотта и възбудата от преследването. Ето това се случи според мен. Срещнахме се над няколко мъртви тела. И след това дори аз започнах да му се струвам привлекателна.
— Това ли е всичко, което беше той за теб? Някой, който е започнал да ти се струва привлекателен?
— Е, по дяволите. Той наистина е привлекателен.
— Защото ако не го обичаш, ако дори не ти пука за него, сега нямаше да ти бъде толкова мъчително да го видиш. Нали?
— Не знам! — възкликна раздразнено Ризоли. — Не знам какво изпитвам към него!
— А то зависи ли от това дали той те обича?
— Със сигурност няма да го питам.
— Това е начин да получиш прям отговор.
— Как беше онази поговорка? „Ако не желаеш да чуеш отговорите, не задавай въпросите“.
— Не се знае. Отговорът може да те изненада.
Отбиха се на „Шрьодер Плаза“, за да вземат кафе, и отнесоха чашите си на горния етаж, в конферентната зала. Докато чакаха пристигането на Кроу и Дийн, Мора наблюдаваше как Ризоли тършува из книжата и папките, сякаш криеха някаква тайна, която отчаяно й трябваше. В два и петнайсет най-сетне чуха тихия звън на камбанката на асансьора, последвана от смеха на Кроу нататък по коридора. Джейн изправи гръб като войник. Докато гласовете на мъжете наближаваха, тя не отдели погледа си от книжата. Когато Дийн се появи на вратата, тя не вдигна очи веднага, сякаш отказвайки да признае властта, която той имаше над нея.
Мора се бе запознала със специален агент Гейбриъл Дийн в края на август, когато се бе присъединил към екипа на отдел „Убийства“, разследващ убийството на богати двойки в Бостън и околностите. Този човек с впечатляващо присъствие и мълчалива интелигентност бързо бе заел доминиращо място в екипа, и конфликтът му с Ризоли, която беше водещият детектив на разследването, беше почти гарантиран. Мора бе първата, видяла как този конфликт се преобразува в привличане. Беше забелязала първите искри на връзката им, беше видяла как погледите им се срещат над телата на жертвите. Не й бяха убягнали изчервяванията на Джейн, несигурността й. Първите етапи на любовта винаги бяха изпълнени с объркване.
Както и последните.
Дийн влезе в залата и погледът му моментално се спря върху Ризоли. Беше с костюм и вратовръзка и безупречният му вид контрастираше ярко с намачканата блуза и непокорната коса на Джейн. Когато тя най-сетне вдигна очи, те блестяха предизвикателно. Е, ето ме. Недей да се помайваш с решението си.
Кроу се насочи наперено към мястото на водещия.
— Добре, бандата е тук. Време е шоуто да започне.
Погледна към Ризоли.
— Да чуем първо какво има да ни каже ФБР — заяви тя.