Последният убиец

Иранецът беше изпратен преди няколко месеца тук да координира усилията на ал-Кахтани и последователите му с тези на лидерите в Техеран и сега даваше последните инструкции на водачите на групите. След като той приключи, заговори Мохамед ибн Абд Аллах.

— Над всичко друго — започна той — ние трябва да се отнасяме с върховно внимание и уважение към святото място. Трябва да действаме мълниеносно, като използваме изненадата, за да избегнем излишно насилие. Трябва да приключим по възможно най-бързия начин. Щом превземем джамията и вземем заложници, вече ще бъдем застраховани от внезапна атака. Правителството ще трябва да прецени как да ни обезвреди, без да причинява разрушения в светите места или да навреди на заложниците. Ние ще бъдем въоръжени; пратените ни от Техеран автоматични оръжия ще ни дадат значително предимство през време на обсадата. Трябва само да издържим до десетия ден на месец мухарам; дотогава навред по света ще станат редица събития, които ще допринесат за окончателната ни победа. Няма да мине дълго и светът ще чуе, че сме завладели джамията, и ще разбере действителното значение на този акт. Междувременно ще избухне свещена война между Иран и Америка и след кратко време целият ислямски свят ще бъде въвлечен в нея. Неверниците ще претърпят поражение въпреки оръжията си и материалното си богатство и ние ще напуснем Мека като победители и управници на света. Обещавам, че всеки един от вас ще властва над една седма част от земята. Нека в утрешния ден Бог бъде с вас.

Навън призивът за молитва бавно заглъхваше. В Голямата джамия започнаха да припламват лампи. Малки групи мъже под прикритието на мрака започнаха да се придвижват към различни къщи, пръснати по града. Само преди две седмици заедно с десетките хиляди други поклонници те бяха влезли в града. Голям брой бяха араби отайби; другите идваха от Иран заедно с голям контингент от шиитски поклонници, някои от Бахрейн, Кувейт, Йемен, Египет, Мароко и самата Саудитска Арабия — от Риад, Джеда, Медина и дори Мека. След като тълпите поклонници тръгваха за Медина, изпълнили всички ритуали на поклонничеството, никой не обръщаше внимание намотаващите. Тази нощ възбудата им беше повече от заразителна. Те получиха обещаните от Иран оръжия и Махди щеше да се отбие при всички до края на вечерта. Последната група мина през Баб Ал-Сафа и всички дочуха звуците на вечерната молитва, кънтяща в Голямата джамия. Ислямският ден започва на залез. Това беше последната вечерна молитва за четиринадесетото столетие.